Водопад Под Камико

„Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари.“ Така Вазов предава усещанията си за село Бов и местността около него в пътеписа „Разходка по Искъра“. Примамени от неговото въодушевление, решаваме и ние да посветим ден на местността.

От гара Бов тръгват екопътеките за водопад Бовска скакля и Под Камико. „Под Камико“ е кръгова и е дълга около 8 км. Обхождаме я за 4-5 часа с бивака на основния водопад и кратките почивки за снимки.

До гара Бов ни упътва любезната дама от google maps, след това излизаме от селото и продължаваме надясно и нагоре. Спираме малко преди стадиона и тръгваме по широк път през гората. Следваме зелената маркировка.

Излизаме на поляна, от която – като на длан – се вижда селцето, и продължаваме да вървим успоредно на дерето на река Бовска.

По пътя виждаме няколко не толкова големи, но живописни водопади, спираме за снимки и хранителна подкрепа за малките планинари.

След това пресичаме реката два пъти – първият път след тучна поляна. Веднага след първото пресичане, пътеката объркващо продължава нагоре и решаваме, че сме в грешна посока. След десетина минути, отново ни повежда към реката и минаваме по малко дървено мостче.

От него до водопада има още около половин час сериозно изкачване. Стигаме до поляна осеяна с маргаритки, която ни прилича на огромно одеало простряно да съхне на слънце. Сядаме за кратка почивка и за щастие срещаме други планинари, които ни упътват за посоката – загубили сме маркировката. А посоката е надолу и дясно.

Водопадът е разкошен! Висок е 40 м, скалният венец е грубовато – и в същото време фино – изсечен, и обрамчен със сочно зелена юнска растителност, млечно синьо небе и малки пухкави облачета. Долната част от рамката на природната картина е решена в жълти пръски от дребни ярки цветенца.

¼ от нас си подремват на удобен камък в близост до реката, а другите ¾ си правим снимки, играем и се разхождаме боси.

Маршрутът е кръгов и почти отвесно изкачване ни отвежда до горния пад на водопада, от където се открива невероятна гледка към скалите и селото.

Като стигаме до селото, следваме упътванията на нашите приятели, които ни помогнаха при поляната с маргаритките и завиваме още при първите къщи – след чешмата, в ляво. Има и маркировка, която е на камък – за това бъдете внимателни.

Продължаваме през иглолистна гора покрай изоставена воденица и по широк черен път надолу и стигаме до дървена ограда. Озадачени, проверяваме дали можем да преминем – отваряме и затваряме вратата, и продължаваме.

Следва стръмно слизане и стигаме до футболното игрище на село гара Бов и до колата.

Доволни сме от деня, изминали сме 14 км, напълнили сме душите и сърцата със зеленина и водни пръски, и сме създали спомени, които ще ни топлят в студените зимни нощи


Вашият коментар