На водопад Рилска Скакавица му дойде ред последната събота на юни 2020. След пролетните ограничения толкова сме зажадняли за природа, вода и зеленина, че всеки уикенд правим разходки – набелязваме си водопад сравнително близо до София, подготвяме се с храна и пособия за бивак – одеало за пикник, двата хамака, вода, нещо за хапване и книжки, и изкарваме целия ден в планината.

За водопад Скакавица следваме указанията от книгата ни за водопадите, подминаваме Сепарева баня и стигаме до местността Зелени преслап за около час и половина от София. Паркираме и продължаваме пеша по черния път през гората, следваме табелите за хижа Скакавица. Има две маркировки – жълта и червена, червената е тази до хижата.

След приблизително 20 минути по черния път, има указание за завой надясно, и пътеката продължава през гората.

В началото е укрепена с хубави дървени плоскости, маркировката и указанията са отлични. Горещо е и със задоволство приемаме прохладата, която предлагат боровите дървета.

Още 20-30 минути през гората и чуваме грохотът на първите два водопади. Отклоняваме се вляво от основната пътека и се наслаждаваме на буйните им води и освежаващите им пръски.

Дивим се, снимаме се и продължаваме.

Тази част от пътеката е със сериозна денивелация и продължава 30-50 минути, в зависимост от темпото. Общо от Зелени преслап до хижа Скакавица на нас ни отнема 1 час и 30-40 минути, с почивките на първите водопади.

Гледката на хижата гали окото; вече сме изморени и запъхтени от изкачването и с радост сядаме да си починем и да изпием по кафе и ароматен – и безплатен –  горски чай. Отдъхваме, събираме сили и витамин Д и продължаваме към водопада.

От хижата има табели за водопада, които следваме и стигаме в подножието за ~ 40-50 минути.

Сред пищната рилска зеленина, забелязваме още един водопад, който се пада отдясно като вървим към Скакавица.

Първата част на пътеката върви покрай реката и се наслаждаваме на шума на разбиващата се кристална вода, скалите с плътен мъх и наситеното зелено на иглолистните дървета, папрати и ниска растителност.

Стигаме до алпийската поляна, от където в далечината се вижда водопада. Слънцето жари безмилостно; нанасяме слънцезащитен крем.

Децата са изморени и сядат да си починат под сянката на внушителен бор.

Правим си импровизиран бивак на скалите в подножието на водопада, а аз продължавам в търсене на най-добрият ъгъл за снимки.

Скакавица е най-високият водопад в Рила и е разположен на река Скакавица в Скакавишката долина в подножието на източния склон на връх Кабул. Намира се на 1950 м надморска височина, а височината, от която пада водата, е 70 м.

Водопадът е впечатляващ! Високи скали, сипеи, иглолистна растителност, буйна вода, която се разбива с грохот създавайки свежест и така полезните отрицателни йони.

Правя няколко снимки от различни ъгли, сядам на една удобна скала и загледана във водните пръски и заслушана в белия шум на водата, изпадам в медитативно състояние за няколко минути.

Навръщане забелязваме още един дълъг и тънък водопад между скалите и с това отброяваме 5 (!) водопада в местността.

Спираме за късен обяд в хижа Скакавица и – удовлетворени от разходката и красивите гледки – се наслаждаваме на вкусната храна и на компанията си.

Поемайки обратно, решаваме, че имаме нужда от прохладата на гората и още свежест от първите водопади. Намираме подходящи места за хамаците си и се настаняваме по двойки – родител с дете. Трима от четирима от нас си подремват, а четвъртата чете книжка и се наслаждава на гледката и звука на падащата вода.