Покрай майските празници, решаваме да посветим няколко дни на Девин и околността като основната ни цел ни е водопад Самодивско пръскало.

Искаме да се разходим преди да сме се настанили в къща за гости Солакови и аз задавам водопада, но дамата от мапса ни отвежда в обратната посока към хижа Лисичево. Става ясно, че сме се объркали чак след 20тина минути шофиране и този път в навигацията избирам екопътека Струилица-Калето-Лъката. Екопътеката започва на 2 км западно от гр. Девин в местността Струилица, където се намират девинските минерални извори, минерален басейн и ресторант и където ние оставяме колата.

Водопадът е част от екопътека Струилица, която обикаляме (нормален ход отиване и връщане, с отклонение за два водопада и кратки почивки) за около 3.5 часа.

В началото, маршрутът започва с широк черен път, по който се движим покрай реката. След 15 минути стигаме до красив и пълноводен по това време на годината безименен водопад, който се спуска по червеникави камъни и зелен мъх.

Снимаме се с него и след още два завоя стигаме до беседката и малката бетонна постройка, от където се отделяме – вдясно – за Самодивското пръскало, така че рекичката винаги ни е отляво.

След 20 минути изкачване и слизане го виждаме!

Висок 70 метра (първи пад 25 и втори – 45), един от най-високите в Родопите, и най-впечатляващият, който сме виждали до сега. Водата пада стъпаловидно, прокарвайки многобройни струи по скалния рид. В края на април, струята е силна и мощна и – заставайки в близост до водопада – усещаме по кожата си от къде идва името му. Минавайки през скалите, водата се разбива на хиляди малки капчици, които ни освежават и ободряват. Прилича на жива дантелена завеса, на пелена от дребни кристалчета, които отразяват светлината и играят с въображението.

Според легендата при превземането на крепостта „Калето“, която е в непосредствена близост до него – и до която ние не отидохме този път. За да не бъдат заловени, три девойки сплели косите си и скочили в буйните води на девинската река. При падането на крепостта, част от защитниците побягнали в тъмнината по тайна пътека служеща за снабдяване на крепостта с провизии. Турски аскери тръгнали след тях, пътеката минавала през такива пропасти и урви, че от векове минавайки по нея, хората се молели на Господ да ги пази. Но турският отряд не знаел какви опасности се крият там, и когато се озовали над водопада те били примамени от тайнствени женски гласове и повечето паднали в бездната на водопада. Легендата твърди, че трите девойки се превърнали в самодиви, за да помогнат на своите събратя. И до днес хората разкават, че в късна доба край водопада, могат да се чуят тъжните им песни.

Със самодиви или без, красотата на природата омайва и нас и се застояваме. Снимаме, наслаждаваме се и мълчим благоговейно.

Продължаваме по добре изградената и поддържана екопътека, която лъкатуши покрай реката, преминава в живописни мостчета и стига зелена поляна с две изоставени постройки и една беседка.

Вляво от бялата къща, стръмно нагоре, започва пътят за втория водопад по Струилишката пътека – водопад мечешки дол. Въпреки че екопътеката е равна и приятна, вече сме изморени и половината километър в почти отвесните серпентини ни се струва безкраен.

Мечите водопади всъщност са два – до единият има отлична видимост и достъп, а от другият – по-мощен и буен – се вижда само горния пад.

Почиваме, снимаме, дишаме дълбоко от отрицателните йони, подкрепяме се с топящата се в устата баница със спанак на Жоро и потегляме обратно.

Правят ни компания високи заоблени скали – близнаци- покрити с мек дъхав мъх,  естествен трон в скалите, дървета с причудливи форми, буйната разпенана вода обрамчена от стабилните дървени мостове.

Намирам родопски силивряк или орфеевото цвете. Балкански ендемит с неправилни розови или виолетови цветове, който расте в пукнатините на влажни и сенчести места. Може да бъде хербаризиран за 30 месеца и след това – потопен във вода – възкръсва за нов живот, за това го наричат безсмъртен. Има много легенди за появата на това цвете – всички те са свързани с любовта между Орфей и Евридика. Според някои, цветето се появило от сълзите на Евридика, а според други – от капките кръв на Орфей, разкъсан от вакханките.

Радвам му и заради Мария Жекова и нейният проект за място с чиста и автентична храна в Родопите – което тя избра да нарече Силивряк.

Екопътека Струилица, водопад Самодивско пръскало и водопад Мечи дол са подходящи за всякакви възрасти; пътеката е полегата и живописна, природата е вълшебна и през пролетта всичко е зелено, буйно и кипи от живот. Енергията и красотата на мястото ни омагьосаха и вече планираме кога ще се върнем.