В края на юни 2025 The Corrs имат концерт в Blenheim palace и със Зорница решаваме да отидем и да си направим дълъг момичешки уикенд.

Имаме един ден в Лондон, един в Горинг (Goring) и един в Бъртън (Bourton on the Water).

Лондон

В Лондон съм била няколко пъти и съм видяла повечето основни забележителности, за това решаваме да се качим на корабче по Темза и да сменим перспективата.

Воксхол

Започваме с модерната архитектура на Воксхол известен със своите високи небостъргачи и съвременни сгради, които са част от мащабното обновяване на района през последните години.

Уестминстърският дворец

Следва един от символите на Лондон и сърцето на британската демокрация Уестминстърският дворец. Там заседават двете камари на британския парламент: Камарата на общините и Камарата на лордовете.

И Биг Бен – интересен факт е, че нарицателното „Биг Бен“ всъщност се отнася до голямата камбана в кулата, но често се използва за целия часовников механизъм и самата кула.

Снимам впечатляващата неоготика от различни ъгли и неусетно стигаме до окото

Лондонското око (London Eye)

Още една от емблематичните забележителности на британската столица и най-голямото виенско колело в Европа, четвърто в света – 135 м височина и 120 м диаметър.

Открито е през 1999 като част от честванията на новото хилядолетие и бързо се превръща в една от най-посещаваните атракции в Лондон.  Всяка от 32-те капсули побира до 25 души и предлага панорамна гледка  — идеално място за наблюдение на забележителности като Биг Бен, Уестминстър и река Темза.

Тауър Бридж (Tower Bridge) 

Толкова го харесваме, че му отдаваме честта да бъде фон на водното ни селфи. През януарското ми лондонско пътуване по работа, хотелската ми стая е с изглед към моста и му се любувам по всяко време. Разхождам се по него, снимам го от различни ъгли. Вълшебен е.

Освен вълшебно привлекателен е и инженерен шедьовър от Викторианската епоха – съчетава подемен мост и висящ мост, което го прави уникален за времето си. Централната част се отваря, за да пропуска кораби по река Темза.

Архитектурата му е в неоготически стил, за да се координира визуално с Лондонската кула, която се намира в непосредствена близост.

Лондонската кула (Tower of London)

Една от най-старите и значими исторически забележителности в Лондон и най-старата кралска резиденция — Лондонската кула е построена през 11-ти век от Уилям Завоевателя и е служила като кралска резиденция, крепост, затвор, монетен двор и дори зоологическа градина.

В нея се съхраняват Кралските регалии на Обединеното кралство, включително короните, скиптрите и други символи на монархията, които се използват при коронации и държавни церемонии.

През вековете кулата е била място за затвор и екзекуции на известни личности, включително Ан Болейн, втората съпруга на Хенри VIII.

Гринуич

Слизаме на Гриниуч и сядаме за обяд в The Old Brewery. Градината е приказна, менюто – онлайн, а според табела на входа (очевидна кукичка за туристи, но кой да помисли) – предлагат най-добрият fish & chips (пържена риба с пържени картофи) в Лондон. Разбира се го поръчвам.

Хрупкав, сочен, леко мазен за моя вкус, но – в комбинация с приятната компания и зелената околност – страхотен.

Продължаваме с разходката и стигаме до кралската обсерватория в Гринуич, от която се открива ето тази панорамна гледка.

Тук се намира нулевият меридиан, от който се измерва географската дължина и се определя Гринуичкото средно време (GMT) — основа за световните часови зони.

Едно от малкото места в света, където можеш буквално да „стоиш между две полукълба“ – с единият крак в западното полукълбо, а с другият – в източното.

Основана през 1675 г. от крал Чарлз II, обсерваторията е играла ключова роля в развитието на навигацията и астрономията, включително в създаването на точни морски карти.

В околността е и къщата използвана за снимки на сериала Бриджъртън – Ranger’s house. Добре позната на всички фенове на сериала (и съответно и на нас със Зузка) като екстериор на дома на семейство Бриджъртън – всички външни сцени за заснети там. Знаменитата фасада, обвита в глицинии и рози, е добавена дигитално или чрез декорации за снимките.

Разхождаме се в градината и вдъхваме ароматите на цъфналите цветя, правим си селфи – като истински благородници, и подскачаме от възторг (аз).

Горинг и дворецът Бленъм (Blenheim palace)

Горинг

Денят на концерта изкарваме в живописно близко градче, в което сякаш времето е спряло.

Горинг (официално Goring-on-Thames) е свързан с отсрещното Стрийтли (Streatley) чрез мост.  Двете селища често се разглеждат като „близнаци“, макар да се намират в различни графства — Горинг в Оксфордшър, а Стрийтли в Бъркшър. Заедно те оформят един от най-красивите речни пейзажи в южна Англия.

Oбядваме в Стрийтли в The Swan at Streatley с прекрасна гледка към Темза.

Продължаваме с разходката между къщи, които съчетават камък и тухла, с керемиден покрив и малки прозорци с бели рамки – придаващи на фасадата уют и традиционен английски чар. Зеленината, която често обгръща къщите, допълва усещането за хармония с природата и създава приказна атмосфера.

Обстановката е спокойна и идилична — типична за английските села, където времето сякаш тече по-бавно. Местните постройки често изглеждат като старинни имения, добре поддържани и вписани в естествения ландшафт от хълмове, река и градини.

Минаваме и покрай къщата, в която е живял и починал Джордж Майкъл и продължаваме към Темза.

Горинг се намира се в естествен пролом между хълмове, където Темза се криволичи между възвишенията. Разхождаме се покрай реката и виждаме табели, че пътеката е част от Thames Path – говорим си – какво ли е да го изминеш целият?

Привечер отиваме към мястото на концерта, което е забележителност в допълнение на The Corrs.

Бленъм

Научавам, че това е единственият дворец в Англия, който носи титлата „палас“ без да е собственост на кралското семейство, както и че слага началото на английският романтичен стил.

Издигнат между 1705 и 1722 г. за Джон Чърчил, първият херцог на Марлборо, по заповед на кралица Ан — в чест на победата му в битката при Бленъм. Проектиран е в бароков стил, който се отличава с величественост и драматичност. Архитектът отказва да използва френски класицизъм, с което се счита за създател на английското романтично движение.

След Натали Имбрулия има пауза и със Зорница решаваме да се разходим и присъединим към хората, които са се разположили удобно на тревата.

Концертът е на най-дългият ден в годината и – при сбогуване със западната част на земята, слънцето създава спектакъл достоен за лятното равноденствие.

Зеленината, спокойните води на езерото, групите от бъбрещи и наслаждаващи се на компанията си хора, усещането за простор и безвремие, слънцето, което бавно се плъзга по хълмовете и обагря всичко в златно и пурпурно, очакването на любимата група – вълшебна комбинация, за която притихваме, благодарим, и след това се отправяме към местата си.

Корс са все така талантливи, красиви и енергични, каквито ги помним от VH1. Андреа в сребърната си рокля и грубите черни кубинки е като ефирна рок самодива. Общува мило с публиката, изпява всичките ни любими песни, влага чувство, грация и стил във всичко, което прави на сцената. Ние – ентусиазирано пеем, скачаме, танцуваме, пляскаме, крещим и се забавляваме до насита.

Изключително шоу на изключително място.

Колата ни е паркирана, наред със стотици други, на огромна зелена поляна и в тъмното е приключение, докато я намерим. Съдейки по лутането и подвикването около нас, се успокояваме че не сме единствените, които не са съобразили да си изпратят локация и да избегнат обикалянето и ползването на алармата, за да видят коя кола ще откликне.

Бъртън (Bourton-on-the-Water)

Последният си ден изкарваме в това вълшебно селце с традиционна английска архитектура с каменни къщи, тесни улички и цветни градини. Типичен представител на Котсуолдс с красиви каменни мостове над река Уиндръш, класически къщи от жълтеникав камък и добре поддържана зеленина.

Бъртън на водата е наричан „Венецията на Котсуолдс“ заради реката и мостовете. Река Уиндръш е плитка, бистра и обградена от живописни каменни мостове, които напомнят на каналите във Венеция.

Мостовете са пешеходни и свързват двете страни на селото, където се намират кафенета и пъбове, магазини за занаяти и бижута.

Разхождаме се бавно, омагьосани от топлия жълтеникав оттенък на къщите и контраста му със сочно зеленото на бръшляна, цъфналите розови храсти и величието на дърветата обрамчили реката. Туристите се наслаждават на топлия слънчев ден седейки край реката и градините около нея, похапвайки сладолед и лутайки се без цел и краен срок.

Стигаме до църквата Св. Лорънс –  построена в готически стил, с характерни арки, каменна фасада и часовникова кула, която доминира над селския пейзаж.

Обядваме в Smiths of Bourton разположен в каменна сграда, типична за района, с големи прозорци и външна зона за хранене, в който се предлагат домашни бургери. Превъзходни са – сочни, балансирани и изпечени точно, колкото трябва.

След това продължаваме лежерната разходка, влизаме в магазини за сувенири и ръчно изработени бижута и изкуство. Отнасяме със себе си малко от спокойствието и типичната английска хубост.

Компанията на любима братовчедка, йога и джакузи в задния двор, Лондон и малките градчета, Темза, пищна зеленина, цъфтеж и цвят, концерт на емблематично място, бавен златен залез на най-дългият ден в годината. Какво повече.