Пролетта е близо и на нас много ни се пътува. Мечтаем за едноседмично бягство по време на пролетната ваканция на учениците, имаме ваучери от Катар заради проваленото ни пътуване до Виетнам миналата година, и започвам да правя проучване. Възможностите са силно ограничени – Занзибар и Малдивите. И двете места са популярни и препълнени, изискват PCR тест, билетите с Катар ми се виждат скъпи и се въртим в кръг.

Стела споменава, че е видяла от мацка, която следи в инстаграм (доказателство – инфлуенсърството работи!), че в Доминикана не изискват PCR тест и има програми с директни чартъртни полети. Белите пясъци и изумрудените води отдавна са ми в списъка с бленувани преживявания. Въпреки че това не е точно нашият тип почивка – обичаме по-приключенски и подвижни пътувания, аз правя план, чета блогъри, които споделят интересни места за спане, храна и забележителности, решаваме че това е нашият шанс да се измъкнем от безкрайната зима и подтискащата атмосфера в София, и запазваме.

Ползваме пакетите на туристическа агенция, и оставяме ваучера от Катар за по-добри времена. Удобен чартърен полет, който пътува през нощта и в двете посоки, няма висене по летища (на връщане от Южна Африка, например, имахме седемчасов престой на летището в Катар), но пък подобно на маршрутка – спираме в Букурещ да вземем сериозно количество румънци зажаднели за слънце и безгрижие. Самолетът е с възможно най-базовото оборудване и храна, няма ги удобствата и вкусотиите на Катар, но сме доволни от нощния полет и благодарни за възможността.

Кацаме в Ла Романа към 5 сутринта, автобус с по-удобни седалки от самолетните, ни закарва до хотела и в 8 вече сме чекирани. Закусваме, разглеждаме огромната основна сграда с магазини за дрехи, козметика и сувенири, качваме се на влакче и обикаляме комплекса. Срещу малък бакшиш на рецепция ни настаняват в стаята към 11 и веднага отиваме на плажа.

Плажът

А той е абсолютно великолепие! Playa Coral или плаж Корал. Неслучайно е включван в топ 10 най-красиви плажове в света. Всичко, което сме виждали по снимките и всичко, което не сме. Бял – почти розов – пясък, прозрачна вода, пеликани, които се стрелкат във водата, за да подсигурят обяда си, ласкаво слънце и всичко това обрамчено високите стройни силуети на екзотични палми. Струва ни се нереално и сързецаваме мълчаливо. Възхитени ахкаме и охкаме, снимаме и тръгваме на разузнаване.

Стигаме до мястото, от където тръгват няколко морски екскурзии и разпитваме за цена на плуването с делфини – $110 на човек ни се виждат много и решаваме, че ще говорим с българската представителка на агенцията за други варианти. Там има хамаци, в които полягваме, наслаждаваме се на енергичната музика и попиваме от красотата около нас.

На другата сутрин се отправяме на дълга плажна разходка – този път в другата посока. Жоро си играе на спасител Индиана Джоунс и наблюдаваме отблизо пеликаните, които са излезли да ловуват за закуска. Набелязват си риба, стрелват се като светкавици и след това или преглъщат или отлитат разочаровано. Пясъкът е все така бял с розово златитсти оттенъци, водата – все така прозрачно прекрасна, а малките пухкави облачета отлично допълват картината.

Подводният свят

Когато не сме на екскурзии, изкарваме времето си на плажа, шнорхелираме и се наслаждаваме на богатия подводен свят на нашия плаж. Откривам няколко вида морски звези и успявам да снимам две от тях – млечно-жълта с тъмно оранжеви точици и сестра ѝ, която е като негатив – тъмна основа покрита със светла дантела.

Малки и по-големи риби, сами или на ята.

И перлата в короната  – морската костенурка! Виждам две, които профучават край мен (Жоро ми се смее след това – костенурки да профучат?) още на първото си гмуркане и след това ги търся всеки ден. От емпирични наблюдения разбирам, че се появяват около 15:00 и похапват трева – явно за следобедна закуска. Наслаждавам се на този – за мен спектакъл – за костенурката обикновен момент от живота ѝ, два пъти, без да успея да снимам добре. Първият за малко да се удавя от радост и я следя, дори когато се показва на повърхността, за да поеме въздух.

Жоро, обаче, успява да я улови, както на няколко снимки, така и на видео, към което с удоволствие се връщаме всеки път като имаме нужда от радост в деня си.

Храната

Екскурзията е с all inclusive изхранване. Комплексът е огромен, и като така храната не е блестяща, но има голямо разнообразие и добра организация. За закуска правят фреш от всякакви екзотични плодове, които предлагат и за директна консумация. По препоръка на милата и комбинативна дама от агенцията запазваме вечеря в ала-карт ресторантите, които се оказва са включени в цената на all inclusive пакета.

Избираме японски, мексикански, испански, американски за стекове и този, който предлага морска храна. В ресторантите преживяването е съвсем различно – обстановката е приятна, няма опашки, а вместо това има мило обслужване и бели покривки.

От морските дарове ни харесва октопода.

В японския готвачи приготвят тепанякито пред нас. Шоуто е забавно, а тепанякито със скариди е вкусно и богато.

В стек хауса и двете вечери си поръчвам surf & turf, който съчетава всичко, което обичам от американската кухня – скариди, добре овкусен и крехък стек, печен картоф, свежо броколи и царевица.

От мексиканския не съм очарована, а в испанския отново залагам на скариди.

Както с повечето преживявания на тази екскурзия, нямаме достъп до местната кухня. От дамата от агенцията разбираме, че залагат на ястия с месо подобни на яхнии и ориз. Разполагат с много пресни плодове – Доминикана е островът на 1000та плода, а най-популярният им десерт е сладък крем от боб! Не сме изпуснали много. Или гроздето е кисело.

В следващия пътепис ще се разходим по моркото дъно и до остров Саона, ще има морски звезди, тюлени, скатове, хубава музика и танци и всичко това ще бъде обилно полято с ром.