След като минахме по стъпките на Платон и Аристотел и разгледахме най-запазения древен храм в Гръция, се отправихме с бодра стъпка към Акропола. Помолихме едни симпатични испански туристки да ни снимат на фона на Акропола, от което, както е видно, нищо не излезе, но поне имаме снимка двамата.
Изкачихме стръмнината и вече бяхме порядъчно жадни. Тръгнахме след други изморени и жадни туристи, следвайки знаците за храна, напитки и тоалетна и се озовахме в кафе Акропола. Цените напълно отговаряха на името. Жоро купи една скрежина за 4.50 евро, която пихме двамата (поне ни дадоха две сламки) и поседяхме на един от камъните около кафето, за да отморим. Безценната скрежина беше много ободряваща и въпреки че видяхме как допълват контейнера с концентрат от голяма пластмастова бутилка, се поздравихме за избора и освежени влязохме в Акропола.
Пропилеята – входът към Акропола.
И гледката от там.
Арената на Акропола – не е отворена за посетители, позволяват само снимки отгоре.
Еректеион – завършен е през 406 година преди Христа и е направен по съвършено несиметричен начин. Причината за сложния дизайн е, че храмът е бил построен в чест на всички богове, които някога са били почитани в Атина – Посейдон, Хефастион, митичните царе на Атина, Ериктей и много други.
Най-впечатляващата и разпознаваема част са шестте девици (кораи), които държат арката с главите си.
Партенонът – най-величествената сграда на Акропола, която е била завършена само за 15 години и 20 тона сребро (възвърнато само за 2 години от данъци).
С направата на Партенонът, атинянците са искали да демонстрират не само силата си, но също така и техническото и интелектуалното надмощие. 42 дорически колони, 92 панела и безброй статуи – някои, от които са почитали богове, а други са изобразявали военни постижения.
На върха на Акропола
Театърът на Дионисий! Това беше едно от местата, които най-много исках да видя.
Намира се на южния склон на Акропола и е родното място на европейския театър, какъвто го познаваме днес. От 6 в преди новата ера, древните гърци са почитали Дионисий – богът на виното и плодовитостта, с танци и хорово пеене.
През 534 преди новата ереа, Теспис включил протагонист в забавленията, който задавал въпроси на хора и получавал отговори. Така се зародил диалогът и след това и театъра, който изживял златната си ера с Есхил (525-456), Софокъл (496-406) и Еврипид ( 480-406).
След разходката в Акропола, продължихме по колоритните улички на Плака (стария квартал)
И в 5 часа хапнахме традиционни гръцки манджи за обяд/вечеря. Починахме си дълго и продължително в ресторанта, защото бяхме капнали от навъртяните километри и слънцето и след това се прибрахме по познатия маршрут да почиваме в хотел Марина.
Очаквайте разказа за ден втори – площад Монастираки, Плака, моите нови шалвари и страхотния сладолед, който открихме.
Пътеписът Ви не е лош, но за мен бе дразнещо да чета през цялото време за Плато, вместо за ПлатоН, както е името на древногръцкия философ.
Здравейте и благодаря за коментара. Наистина не съобразих, че на английски е Плато, а на български е Платон.