След традиционното ни лятно гръцко море, обикновено отделяме по 2-3 дни на българските планини. По този начин сме посетили Лещен, Забърдо (заради чудните мостове), Маунтин лейк в Смолян (каньонът на водопадите, пещерите Ягодинска и Дяволското гърло).
Този път избираме къщите за гости Прав Камен в с. Долно Дряново.
Градище
Първият ден решаваме да посетим праисторическо тракийско светилище „Градище”, което е на около 20-30 минути пеша спокоен ход. Боровата гора, през която вървим омайва с високите стройни дървета и слънчевите лъчи, които се процеждат между тях.
По път минаваме край мегалитна арка: съоръжение, изградено от два каменни блока, забити един до друг и трети, положен върху тях. Използва се от местните българо-мохамедани от незапомнени времена за традиционни народни обредно-магически действия – за лекуване на женско безплодие и други тежки заболявания. Преминавайки през арката рано сутрин при изгрев слънце, болният изоставя старите си дрехи в самата арка, или край нея и се преоблича с нови т.е. придобива нова същност, „ражда се“ за нов живот.
Децата, разбира се, се промушват, но не са особено впечатлени.
Входът за мегалитния комплекс е 1 лв на човек, маршрутът е кръгов, има няколко стръмни изкачвания и слизания. На нас ни отнема два часа със спиранията за снимки и гледки и още два часа за забави и почивка край Момин вир.
Градището е сред най-древните мегалитни светилища на територията на Югоизточна Европа. Площта на скално-култовия комплекс е 500 декара и се състои предимно от скални масиви. Откритите археологически находки отнасят датата на изграждането до преди 7000 години.
Според изследователите, скално-култовият комплекс е преизползван от тракийските племена населяващи района и е значително по-древен от Перперек. Основания за тези твърдения дават запазените следи от пещи за жертвоприношения и абсолютно кръгли ритуални издълбавания дупки върху скалите, конфигурирани във формата на някои съзвездия.
Човекът, който стопанисва мястото и събира парите за вход ни дава напътствия да тръгнем първо към скалата във форма на глава и след това да продължим следвайки обозначителните табели. Питаме го дали скалните образувания са наименовани и той казва да оставим въображението да ни води.
За първото и най-популярно образувание „Главата“ не е необходимо кой знае какво въображение – ясно се различават челото, носа, брадичката. Светилището е изградено отгоре.
По пътя, с помощта на въображението, определяме още няколко форми:
Глава на Лъвица
Глава на Птица
Тук имахме разногласия и дискусии – от глава на заек с дълги уши до старица. Вие какво виждате?
Крокодил
С този римски мост и малък водопад завършва първият полукръг и започваме изкачването към Момин вир.
Легендата за Момин вир датира от времената, когато турците дошли по тези земи и започнали да търсят местни моми, за да ги омъжат за своите ергени. Едно семейство решило да предпази единствената си дъщеря и я хвърлили в близък до селото вир, за да не попадне в ръцете на Османците. От тогава наричат това място „Момин вир“, защото тя така и никога не излязла от там. И до днес старите овчари разказват, че виждат отражение на млада девойка във вира.
Ние момата не успяхме да видим, но си направихме бивак около вира, разходихме се боси по големите топли камъни, гледахме жаби, някои подремнаха, други топнаха краката, а трети си направиха освежителна баня.
Изкарахме два прекрасни часа и се отправихме по втория полукръг към края на пътеката, където забелязахме:
Костенурки
Слон
Язовир Широка поляна
На следващия ден посетихме и язовир Широка поляна, обядвахме в комплекс Романтика и се разходихме. Мястото е хубаво, но къмпингарите с тяхното пренебрежително отношение към природата, пластмасата и боклуците, скъпата и неособено вкусна храна, както и – може би – високите ни очаквания, затвърдиха мнението ни, че не бихме почивали там.
Римски мост Кемера
Покрай проекта с мостовете, бях проучила и се отбиваме и при римския мост Кемера до с. Змеица. Има го в Google maps и паркираме в непосредствена близост.
Мостът е каменен, с един голям и един по-малък свод. Датира от II-I век пр. Хр. и преминава над Сърнена река (до 1942г. – Караджадере), която е ляв приток на река Доспат.
Встрани от моста има обособено място за отдих с маса на открито и заслон, чешма с изворна вода и барбекю. Мястото изглежда поддържано и е подходящо за пикник или кратка почивка.
Последни коментари