Лещен ми е в сърцето отдавна; преживявам го лятото на 2019, когато след безгрижно гръцко море, решаваме да му посветим няколко дни.

Селцето е сякаш излязло от нечие въображение – 200 годишни двукатни каменни къщи с големи дървени чардаци и добре поддържани дворове, вековни дървета, стара църква и запазен дух.

Тесни калдъръмени улици и покриви покрити с каменни плочи.

Простор, зеленина и тишина, които има само в западните Родопи. Ясно небе и големи ярки звезди.

Китният параклис Св. Параскева.

Глинената къща.

Гостоприемни стопани и автентична българска кухна.

Отсядаме в Делчевата къща, където не предлагат храна, за това – когато не сме на път – закусваме и вечеряме в комплекс Родопски кът, където има басейн и гледка към въздействащ планински залез.

Лещен и Ковачевица си приличат по дух и облик – същите специфични зидове изградени от подредени недялани камъни, споени с размекната пръст, живописни къщи и изкусно издялани дървени тераси.

Интересни факти за Ковачевица:

♦ Първите българи се заселват там преди около 600 (!) години.

♦  В областта има над 15 извора и чешми.

♦ Река Канина е известна още като кървавата река заради жестоко клане на българи отказали да приемат исляма край Огняново (кан на турски значи кръв).

♦  В Ковачевица не е имало турска администрация и за това по време на робството там са изградени красивата църква „Св. Никола“ и първото килийно училище.

Решаваме да слезем към реката и виждаме табели за местността „Синият вир“, които следваме. Пресичаме дървен мост и продължаваме по поречието на дясния бряг.

Хапваме малини, пълним душите и сърцата със зеленина, топваме крака в бистрата прохладна вода.

Минаваме покрай бивак „Синият вир“ и обнадеждено продължаваме по пътеката.

Спираме на приказно място, децата се заиграват, а Жоро отива да разузнае дали можем да продължим.

Оказва се, че по тази пътека няма как да достъпим водопада и на следващия ден успешно го покоряваме от горната му страна.