Хайдушките водопади – разположени в западна Стара планина, набелязваме като възможност за еднодневна разходка от София и решаваме да ги осъществим един уикенд от август.
Ставаме рано и изминаваме пътя до Берковица (90 км) за около 2 часа. Екопътека „Хайдушките водопади“ започва на няколко километра от Берковица от местността Бачилището. Следваме указанията в книгата за водопадите и завиваме надясно след OMV и на жп прелеза – вляво. Продължаваме към планината следвайки табелите за комплекс „Ком“. При разклонението за хижа Ком, свиваме в дясно и виждаме указателните знаци за водопада. Маркировката е зелена.
Долината на Голяма река, където се обединяват водите на Сливашка река, Средна бара и Ценкова река е изключително красива, наситено зелена, свежа и гостоприемна.
Скалите са покрити със зелен мъх и сребристи лишеи, пътеката е широка и денивелацията не е голяма. Разминаваме се с множество пенливи прагчета и бързеи, а високите прави дървета на широколистната гора, в комбинация с плътният мъх и интересните камъни – придават на местността вълшебно очарование.
По път виждаме няколко обособени места за пикник с обзорни площадки и беседки, на които са се настанили дружелюбни местни любители на природата в опит да се спасят от августовските жеги. Някои от тях са сериозно подготвени с пособия и продукти за барбекю и къмпинг оборудване. Закачат се с децата, поздравяват ни и ни окуражават.
Последният половин час пътеката става стръмна и Жоро я улеснява за Пепи по този хитър начин.
Час и половина, след като сме оставили колата стигаме до местността „Хайдушки водопади“. Правим си бивак в горната част и слизаме до водата.
Водопадите са два, с пад 2-3 метра и кристално езерце с удобни плоски камъни, на които се настаняваме да им се полюбуваме.
Кристалната вода примамва и с Ади топваме крака, а Пепчо – подготвен с бански след приключението на Синия вир – се изкъпва.
Наслаждаваме се на гостоприемството на водопадите, на красотата на слънчевите лъчи върху езерната повърхност, на компанията си. Измисляме истории; Ади решава да сподели приключението с Хари Потър.
Обядът, както обикновено, е приготвен от шеф Жоро и след като хапваме се разпределяме по хамаци за почивка и игри.
Тази разходка ни е любима, често си е припомняме, връщаме се във вълшебната гора и се любуваме на чистата вода. Препоръчваме я и на семейства с по-малки деца.
Последни коментари