Крушунските водопади са ми мечта от малка. Баба ми по майчина линия е от Летница и много ми е разказвала за синьо-зеления приказен свят, където е преживяла най-хубавите си детски и юношески моменти. Баща ѝ е бил учител и заедно с колеги и приятели от летнишката интелигенция са имали традиция да посрещат Великден и Гергьовден на водопадите. Прясна и вкусна храна, волни забавления, любими хора и всичко това обрамчено от изумрудена красота и прохладна свежест. Звучеше магично.

Годините минаваха, а водопадите все така оставаха в мечтите ми. Докато последния дълъг уикенд от септември, не решихме да си направим семейна разходка до там. След първия ден посветен на пещера Проходна и екопътеката Искър-Панега и след като поспахме дълго и дълбоко на тишина и чист въздух в къщата на Таня, се отправихме към Крушунските водопади.

За водопадите има табели, така че не сме ползвали навигация. Паркингът е голям, има и вход – 3 лв за възрастни, 1 лев за ученици и безплатно за деца до 7 години. В района има няколко места за хапване, едното от които е с гледка близо до реката, така че ако не сте подготвени с храна, имате опции. Ние избрахме да обядваме в Драката в Ловеч, така че не можем да споделим впечатления от първа ръка, но изглеждаха приятно. Задължително вземете, обаче, вода. Можете и да си допълните шишета от няколко места директно от реката като нас, но по пътя няма чешмички, които да утолят жаждата ви.

В началото на местността, пътеката се разделя на две с указателна табела  – за горната част на големия водопад, пещера Маарата, пещера Водопада и Тайнствения водопад. Другата ни възможност беше да се отправим към синия вир и долната част на големия водопад. Преди инцидента, в който загинаха двама туристи през 2015, пътеката е правела и много по-удобната пълна обиколка.

Ние избрахме първо стръмното изкачване, за да го направим, докато сме свежи и тръгнахме в посока Тайнствения водопад. Първите десетина минути са със сериозна денивелация и не са подходящи за малки деца. След това пътят продължава с лек наклон и дребни камъчета.

В началото е входа към пещера Водопада –  водна пещера дълга около 2 км и в нея може да се влезе със специална екипировка, оборудване и водач.

Тази част от пътеката предлага гледки до големия водопад от три площадки, но – и вероятно, защото не е изцяло възстановена след инцидента – множество предупредителни знаци за опасност за живота. Ако знаците ви спрат, ще можете да видите водопада само в най-горната му част, която е закрита от зеленина и дървета и от която дори нямам снимки.

Нас ни предупредиха туристи да не се притесняваме от знаците, защото иначе няма да можем да разгледаме нищо. Послушахме ги и обиколихме всички достъпни площадки до големия водопад. На последната изглеждаше като да има възможност да минем от другата страна на водопада и така да направим пълен кръг. Жоро опита, но прецени, че е прекалено опасно и се върнахме.

 

В края на пътеката е симпатичния тайнствен водопад.

След това, за съжаление, се върнахме при знака в началото, слязохме всичко, което бяхме изкачили на отиване и се отправихме към синия вир и гледката на водопада в долната му част.

Там се случи магията за мен. Преди това се притеснявах от изкачването и от табелите за смъртна опасност, Петето доволно помрънка и не виждах много от картините, които свързвах с Крушунските водопади – изумрудена вода, малки каскади и басейнчета.

Всичко това се разкри изведнъж, в цялата си прелест и продължи така до перлата в короната – големия водопад. Феерия от наситен изумруден цвят, на места – преливащ в тъмно-зелен, на други – в светло син. Буйна зелена растителност, обрасли в мъх скали с причудливи форми, мека дантелена пяна от пръски. Красиви водни басейни, слънчеви отблясъци и спиращи дъха гледки. Очите ми се пълнеха, сърцето ми пееше, душата ми летеше. Децата поемаха цялата красота притихнали. Магията се случи.

Водата дължи този цвят на варовиковите отлагания в скалите.

Големият водопад.

Искаше ни да се видим и Деветашката пещера, но отделихме около 3 часа на красотата на водопадите и решихме да се приберем преди да е станало много късно. Имаме идея да се върнем и да отделим повече време на удобния и просторен чардак в къщата на Таня, да отидем до Деветаки и пещерата. Дано да има циганско лято.