Лисабон ми е мечта от деветгодишна. Една дъждовна есенна вечер, когато морето толкова шумно и гръмогласно се разплискваше в скалите, че го чувахме в стаите на санаториума, не ни се спеше и решихме да си разказваме истории. Момиченце спомена, че баща му е ходил в командировка в Лисабон и е видял океана. Лисабон. Стори ми се магически. И Португалия – оранжева, топла, примамваща, уханна, сладка и сочна като портокалите, които вкусвахме само на нова година. Лисабон. Настани се в сърцето ми онази дъждовна есенна вечер и остана. В последствие се премести в списъка ми с желани дестинации.

Този август с Жоро осъществихме Лисабон. Често мечтите разочароват заради пиедестала, на който ги поставяш, докато извайваш очертанията им във въображението си. Лисабон се превърна от мечта в реалност – до място в очите, по вкусовите рецептори и в усещанията на клетъчната памет.

Очарователен, пленителен, след седмицата ни заедно, се завърна в сърцето – като сбъдната вече мечта, и остана. Завинаги. Малко са дестинациите, на които истински искам да се завърна, защото магическият списък става все по-дълъг, а възможностите за пътешествия са ограничени. Лисабон е от тях. Улових се, че правейки традиционния си преглед на самолетни билети за подходящи дати, гледам и Лисабон. Въпреки че Лисабон вече е част от мен, нямам търпение да го вкуся отново.

Лисабон е невероятна плетеница от малки улички, вечен калдаръм нареден в симетрични форми, керемидени покриви огряни от слънцето и примамливи ухания на морски дарове на грил. Красиви сгради съжителстват с олющени фасади и гъсто простряно пране. Стълби, много стълби, навсякъде стълби – или, ако не стълби, то поне стръмни вити улици.

Изящна керамика, Голдън гейт в Европа, трамваи, симпатични кафенета, пастис де ната, крехки октоподи и сардини. Атмосфера, очарование и непринуденост.

След цялата тази любов по негов адрес, съм длъжна да ви предупредя, че Лисабон – както и Бали – не е за всеки. Приятел на Жоро, завърнал се малко преди ние да отидем, разказа, че това е – цитирам „най-циганското и мръсно място в цяла Европа“. Ако за някои прането придава атмосфера, за други – разваля фасадите. Ако за някои стръмните улички и калдаръмът са очарователни, за други – са ненужна пречка. Ако за някои морските дарове са най-божествената храна на света, на други създават стомашни проблеми и имат вкус на водорасли. Ако за някои уличното изкуство създава настроение, за други е кич.

Чувствайте се предупредени и в същото време – заповядайте да се разходим из нашата лисабонска приказка, изпъстрена с лични преживявания, полезни подксазки и находки и много много снимки.