Полетът на Уиз Еър пристига около 18 местно време (два часа разлика с България) и решаваме да ползваме метрото, за да стигнем до хотела срещу 2 евро на човек. Червената линия е единствената, която стига до летището, сменяме на първата спирка, на която се засича със зелената и от там взимаме влакче за площад Росио. Пускаме любезната дама от Google maps и след 3 минути сме в хотела.

Ин Росио е с две звезди, но – от всички места, които разглеждаме, е с най-добро съотношение цена/качество, а локацията му е перфектна. Това е гледката от прозореца ни.

Правим вечерна разходка в Байро алто и за целта изкачваме – както ми се струва – милиони стълби. Всички са в стария град – и туристите, и студентите, и семействата, и групите приятели. И ние. Също и всички вечерят – въпреки че е около 21 часа, в приятно осветените ресторанти на улиците, пият вино, смеят се и разговарят.

Харесваме си кокетно и непретенциозно място със свободна маса за двама –  Taberna do Bairro Alto и избираме октопод (за мен) и снайпер на скара (за Жоро). Октоподът е добре приготвен върху канапе от картофи соте и поръсен с хрупкав нахут. Снайперът е сочен, а зеленчуците му са изпечени точно, колкото трябва.

Забелязвам зелено вино в менюто и се чудя какво е – доколкото сервитьорът успява да ни обясни, означава младо бяло вино. Поръчваме бутилка от местен производител – превъзходно е – лека цитрусова нотка, освежаващо и студено.

След вечерята, Жоро, който е бил в Лисабон за мач на Арсенал, ме води до градина Miradouro de São Pedro de Alcântara или Jardim de São Pedro de Alcântara. Мирадуро в последствие разбираме е viewpoint, а jardim – градина. Замъкът св. Георги на фона на пълната луна и светлините на града, са изключителна гледка.

Разхождаме се и на площад Росио –  популярното име на площад „Крал Педро IV“ (колоната е в негова чест). Сред основните площади на Лисабон от Средновековието. Бил е място на бунтове и празненства, бикоборства и екзекуции, а сега е предпочитано място за срещи както на местните жители на Лисабон, така и на туристите.

Снимаме и трамвайчето, което се качва до Байро Алто и се прибираме, за да починем и да се подготвим за първия ни ден в Лисабон.