Първият пълноценен ден сме определили за замъка св. Георги (сан Хорхе), но преди това закусваме в сладкарница, с гледка към площад Росио. Има чудесни фрешове – избираме манго и ананас, но всичко останало е добро – към посредствено, така че не запомням името на мястото.

По препоръка на позната на Жоро, взимаме uber на отиване, защото въпреки че разстоянието е кратко е много стръмно и е по-добре да разгледаме околността на връщане. Срещу 2 евро сме почти пред входа, изкачваме се по стръмна красива улица, влизаме в няколко магазина за сувенири и невероятна керамика и съжалявам, че пътуваме само с раници.

Ние сме около 10:30 на входа на замъка и няма много туристи. Билетът за вход е 10€ на човек, на опашката искат маски, но след като влизаме – ги махаме.

Правим пълна обиколка на градината, от където се откриват великолепни гледки на сутрешен Лисабон. Така типичните бели сгради с керемидени покриви, тук-таме освежени от зелени кипариси и в далечината мостът 25-ти Април (Ponte 25 de Abril), който поразително прилича на Голдън Гейт в Сан Франциско. Оказва се, че са строени от една и съща компания.

Свързва Лисабон с района Алмада, разположен на левия бряг на река Тежу. Със своята впечатляваща обща дължина от 2277 метра, той е 27-мият по големина висящ мост в света.

Научаваме, че този хълм е населен от 8 в. пр.н.е.  и е изиграл важна роля в историята на Лисабон, служейки като място за укрепления за финикийци, картагенци, римляни и маври, преди превземането му от португалците през 1147 г.

От 12 век замъкът е служил като кралски дворец, военна казарма, дом на Националния архив, а в момента е национален паметник и музей.

Качваме се на крепостните стени, обсъждаме солидната изработка и сигурността, която са предоставяли, надничаме през бойници и прозорци, дивим се на стройните вечнозелени кипариси, търсим шарени къщички.

Следващата ни цел е река Тежу. Слизаме по тесни, чаровни калдаръмени улици с входни врати обточени с разноцветен фаянс, картини от плочки до балкони от ковано желязо, гердани от пране по сградите, украсени тук-туци в очакване на туристи, които да разходят.

Подкрепяме се с най-добрият пастис де ната (кошничка от хилядолистно тесто запечена с яйчен крем) за 2019, според рекламата. Превъзходен е – хрупкаво тесто с точната масленост, полутечен не-много сладък крем, идеална симбиоза. Нищо общо с подобието, което ни сервираха за закуска.

Стигаме до една от емблемите на Лисабон: Sé de Lisboa, известна още като Santa Maria Maior de Lisboa, или просто като катедралата на Лисабон.

Наслаждаваме се на архитектурата отвън и дебнем да направим хубави снимки с трамвай 28, който минава от там. Докато чакаме да мине трамвая, купувам две коркови гривнички, за по 4€ всяка, и малка коркова чанта за 10€. Ади е много щастлива и ги носи почти всеки ден.

Sé de Lisboa е най -старата църква в Лисабон и седалището на Лисабонската патриаршия.

Построена е през 1147 г. и е преживяла много земетресения, различни религии са се помещавали в нея, била е модифицирана, ремонтирана и реставрирана няколко пъти. Като така фасадата ѝ е смесица от няколко архитектурни стила – романски прозорци с рози, готически арки, през 17 в. е добавена изящна барокова решетка, а през 18 – главният параклис е възстановен в неокласически и рококо стил.

Неусетно се озоваваме до реката и Praça do Comércio или площадът на търговията.

Сядаме на кея за почивка и се наслаждаваме на моста 25-ти Април и на впечатляващия с размерите си площад.

През 16 в. Цар Мануел I си построил на това място резиденция – палатът Рибейра, и околността около него била доразвита с пристанище, корабостроителни съоръжения и сгради, които регулирали търговията между Португалия и други части на Европа и нейните колонии в Африка, Азия и Америка. Голямото заместресение от 1775, последвано от цунами и пожар – хората запалили свещи, за да се помолят за милост и така след заметреснието, пламнал пожар – разрушило голяма част от града, включително и палатът Рибейра и околността.

Царското семейство и заможните търговци обединяват усилия и финансират възстановяването на площада, като ползват услугите на един от най-известните архитекти за онова време.

Впечатляващата триумфална арка включва статуи, представящи важни португалски фигури като Васко да Гама и маркиз Помбал; реките Дуро и Тежу също са алегорично представени.

Площадът е наречен площад на търговията, за да утвърди новата си функция в икономиката на Лисабон. Симетричните сгради са правителствени бюра, регулиращи митническите и пристанищните дейности. В центъра на ансамбъла е конната статуя на крал Хосе I, открита през 1775 г. в центъра на площада.

Правим късен обяд/ранна вечеря в заведение, пред което на първата ни вечер имаше опашка от чакащи El Rei D’frango  Мястото е малко, дървени маси и столове – има само вътрешна част, менюто е от 5-6 гозби и всичко е невероятно. Наслаждаваме на крехък октопод поръсен с ароматен пържен чесън и сардини на скара (типични за Португалия) върху канапе от печени зеленчуци.

Изморени и щастливи се прибираме в хотела, за да планираме пътешествието до двореца Пена на следващия ден.