След замъка св. Георги и площадът на търговията, започваме – макар и все още да не го знаем – един от най-пълноценните и щастливи дни в живота ни. Хващаме влак за Синтра – 5€ на човек, отиване и връщане, от гара Росио, която е на минута от готиния ни хотел. Влаковете от Лисабон за на всеки 30 минути и пътуването отнема около 50 минути.

Първоначалният ни план е да отидем първо до Кабо да рока – най-западната точка на Европа, но времето е доста мъгливо и решаваме, че това не е добра идея. Купуваме си билети за hop on – hop off автобуси, които покриват сериозна площ включваща всички дворци и забележителности в Синтра, кабо да Рока и Кашкаиш – малко туристическо градче на Атлантическия океан.

Ние се качваме на автобус 207, чиято последна спирка е дворецът Пена; двуомим се за Мурския дворец, но не знаем колко време ще ни отнеме разходката там и предпочитаме да отделим обеда си на Пена. Има няколко автомата, на които се продават билети; взимаме за €13.90 на човек, които включват разходка отвън, вътре и в градините.

Мъгливо е и леко ръми, щеше ни се да е слънчево и синьо, но решаваме, че няма да се оставим това да ни развали преживяването, а ще се любуваме на мистичното лице на двореца.

А той е като приказен декор. Очакваш, че Рапунцел ей сега ще спусне косата си или ще видиш Аврора да подремва на някое от царските легла.

Национален паметник, обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО и едно от седемте чудеса на Португалия. Историята на замъка започва през Средновековието, когато на върха на хълма над Синтра е построен параклис, посветен на Дева Мария от Пена. Според традицията, строителството е започнало, след видение на Дева Мария.

Първоначално Пена е бил малък манастир, тихо място за усамотение, давало подслон на максимум 18 монаси. Почти разрушен от голямото земетресение през 1775, възстановен и в последствие използван като дворец. Последната кралица на Португалия, кралица Амелия, прекарва последната си нощ в двореца, преди да напусне страната в изгнание.

Сегашният вид на двореца съчетава разнородни архитектурни стилове като преобладаващ е романтизма. Умишлената смесица включва неоготика, неомануелин, неоислям и неоренесанс. Има и препратки към други видни португалски сгради, като например кулата Белем.

Цветово е ясно разделен на две: жълта и червена част, а архитектурно на четири: предпазните стени и прилежащите им кули, манастирът, арковият двор пред параклиса и дворцовата част.

Ние започваме обиколката си по стените и се наслаждаваме на ярките цветове и изпипани елементи.

Стигаме до арковият двор, който омагьосва със стената си от мавритантски арки.

Влизаме за кратко в параклиса и се спираме пред олтара с изящни елементи от благовещението, раждането и възкръсването на Христос.

Възхищаваме се на великолепната керамика в параклиса и извън него.

Застояваме се при двуетажните сгради на манастира и стените на вътрешния двор, покрити с испано-морски плочки от 16-ти век, за да се насладим на деликатните детайли и след това влизаме във вътрешната дворцова част. Неприятна подробност е, че в затворените помещения трябва да сложим маски.

Трапезария на монасите йеронимити, превърната от крал Фердинанд II в трапезарията на интимния кръг на двореца. Стаята е облицована с плочки, а мебелите са изработени по поръчка.

Спалнята на Фердинанд II и графиня Елда; в началото на 1890-те, стаята става спалня на кралица Амелия. Декоративно покритие в неомавритански стил, легло с балдахин в палисандрово дърво и мебели.

Голямата зала била основното място за организиране на приеми и забавления в двореца. Мебелите, направени за тази стая, включително носачите на факли и полилея отново са по поръчка, прозорците представляват композиция от стъкло и витражи.

И ние се забавляваме в голямата зала.

След пиршеството за сетивата от фина дърворезба, тежки завеси, кожени мебели и великолепна керамика, излизаме на зелено.

Паркът Пена изцяло заобикаля двореца и се простира се върху над 200 хектара неравен терен. Създаден е едновременно с двореца от крал Фердинанд II. Екзотичният вкус на романтизма е приложен и тук. Царят наредил да се засадят дървета от далечни страни като северноамериканска секвоя, кипариси, магнолия и червен кедър, китайско гинко, японска криптомерия и голямо разнообразие от папрати от Австралия и Нова Зеландия.

Паркът има лабиринтна система от пътеки и тесни пътища, свързващи двореца с многото интересни точки в парка, както и с двата му затворени изхода.

Нашата крайна цел са езерата, за които следваме табелите и леко се напрягаме (особено аз), защото през цялата разходка, слизаме, мислим си какво ли ще е на връщане. Отклоняваме се по тясна пътечка, която ни води до това симпатично езерце, стръмни стълби с гледка и най-готиното място за бивак и похапване на домашни (по-скоро хотелски) гурме сандвичи от шеф Стоянов.

Продължаваме към езерата и се спираме пред черупченото езеро. Получило името си от ниша украсена с черупки от близките плажове и вулканични камъни. Малкият фонтан в центъра на езерото се захранва чрез гравитация.

По път се дивим и на червен кедър, високо 35 м дърво с пирамидален наклон и дебела, червеникавокафява кора. Долните клони се извиват  към почвата, където се вкореняват, преди да се върнат във вертикално положение.

За около половин час стигаме до местността с езерата, която е самото съвършенство. Кристална водни басейни, обрамчени с избуяла зелена папрат или обли камъни, лилии, лебеди, миниатюрно копие на червената дворцова кула, вълшебна гледка към двореца.

Жоро открива, че има изход и спирка на автобуса и облекчени, че не трябва да изкачваме, се отправяме към Кабо да Рока.