През Март 2014 бях в командировка в Бракнел, в хотел Coppid Beech, и имах един ден за разходка в Лондон. Времето беше благосклонно, не валеше, и успях като един истински турист да обиколя повечето места, за които учихме в учебниците по английски в подготвителен клас. Видях Лондон не както обикновено го виждам – професионален, забързан, задъхан и вечно гонещ някакъв краен срок, а обвит в история и мистерия, с кралски оттенък, архитектурен, достолепен и омагьосващ. Туристическият Лондон ме заплени и вдъхнови, напълни душата ми и обнови представите ми.

Програмата ми, изключително пешеходна, беше следната:

1. Бъкингамският дворец

2. Уестминстърското абатство & Парламентът

3. Биг бен

4. Разходка край реката

5. Културната местност около Чаринг Крос – националната опера, музея на съвременното изкуство, националната галерия – всички сгради, разбира се, разгледах само отвън, поради ограниченото време.

6. Завърших с любимата ми Ковънт Гардън, след което си взех метрото до летището.

Започнах, разбира се, с Бъкингамския дворец. Красива сграда, която успях да видя само отвън.

Уестминстърското абатство. Исках да вляза и да запаля свещичка, но имаше опашка и такса (!) и се отказах. Впечатляваща готическа сграда, в която се провеждат коронациите на британските монарси.

 Уестминстърският дворец или Камарите на парламента. Готиката ме хинпотизира и вдъхнови за няколко арт снимки.  Като прилежна туристка, прочетох че дворецът съдържа 1,110 стаи  и 5 км коридори. Охранява се много строго.

Забравих си шапката в Бракнел и си купих такава, която сигурна съм – носят всички истински лондончани.  Също, сигурна съм, всеки истински лондончанин има селфи с червена телефонна кабина.

Биг бен е наистина внушителен. Имах късметът да мина на кръгъл час и да чуя и омайващата музика от отброяването на часовете.

Окото на Лондон. Наричано още Колелото на хилядолетието.  Виенско колело,  най-високото в Европа, построено през 1999 в чест на новото хилядолетие.  Видях го само от далеч, но гледката си заслужава, нали?

На Уестминстърския мост,  влюбените английски души поставят катинарчета с имената си, за да бъде любовта им вечна.

На път за Ковънт Гардън минах покрай сградата на гвардията – House of Guards.

Пешеходната разходка в областта на операта, музея на съвременното изкуство и националната галерия е изключително приятна и изобилства от колоритни улички, впечатляваща архитектура и интересни магазини и хора. Не усетих как стигнах до Ковънт Гардън. Дали защото това е мястото, на което за първи път стъпих в Лондон на разходка преди няколко години, или защото наистина има магия там, но всеки път Ковънт Гардън ме влече неудържимо и ме впечатлява с нещо ново.

Смесица от аромати, улични музиканти, ръчно избработени предмети и луксозни магазини, пазар за различни видове храни и напитки, още аромати, хора, усмивки и добро настроение. Ковънт Гардън за мен е олицетворението на космополитния, динамичен и гостоприемен Лондон. Шарен, артистичен и опияняващ.

 Ето от къде идваха част от ароматите:

А ето от къде и друга част:

Ако имате на разположение един ден в Лондон, горещо ви препоръчвам този маршрут и задължителната UK-ска шапка.