След наситения с разходки и забележителности първи ден в Мадрид, в който минахме през пазара сан Мигел, кралския дворец (отвън), испанския и централния площад, слънчевата порта, и символа на Мадрид – мечето с ягодовото дърво, втория ни ден в испанската столица решихме да посветим на парка, на стадиона на Реал Мадрид и на обиколка на латинския квартал в търсене на перфектната паея.

Тръгнахме пеша, минахме покрай музея Прадо и при вида на огромната опашка отвън се поздравихме за решението си да пропуснем музеите за сметка на градски обиколко и места с атмосфера. Точно над музея се насладихме на красивата иглесия San Jerónimo el Real – католическа църква от 16 в., която от тогава е претърпяла множество реставрации.

Изкарахме няколко блажени часа на зеленина и спокойствие в Ретиро парк, където като едни примерни туристи се заснехме пред езерото с паметника на Алфонсо XII, внушителен с размерите си: 30 м. височина, 86 м. дължина, и 58 м. широчина.

На път за автобуса, който щеше да ни отведе до Сантяго Бернабеу, видяхме Пуерта де Алкала:  нео-класически паметник площада на независимостта. Интересното при тази арка е, че е считана за първата модерна пост-римска триумфална арка, построена в Европа, по-стара от Триумфалната арка в Париж и Бранденбургската врата в Берлин.

Минахме и покрай площад Сибелес (Plaza de Cibeles). Емблематичен символ на Мадрид и неокласическия комплекс от мраморни скулптури с фонтани.

След 10тина спирки с автобус се озовахме на стадион, закупихме си билети от по 19 евро на човек (!) и започнахме обиколката. Дори аз, която не съм футболен фен, а още по-малко фен на Роналдо и кралския клуб, много се впечатлих. Мащаб, затрогващи истории, легендарни сцени, техника, множество трофеи, интерактивни екрани и разбира се изобилие от брандирана скъпа стока във фен магазина.

Треньорските седалки.

Жоро дава пресконференция.

Завършихме следобяда с нелоши чурос (типичен испански десерт от пържено тесто, което се топи в гъст горещ шоколад) с гледка към Plaza Royal.

Апартаментът ни беше плизо до централния площад, в латинския квартал, и след като починахме, се разходихме в квартала, който е живописен, автентичен и с, както бяхме прочели, най-добрите ресторанти в Мадрид. Прочетеното се оказа чистата истина. Нямахме конкретна цел и влязохме в място, което не изглеждаше туристическо, а след като седнахме и разбрахме, че нямат менюта на английски, още повече се обнадеждихме. Въоръжени с информацията за видовете паея, която бях снимала в първите ни няколко часа с града, си поръчахме Paella de marisco pelado, което е паея с обелени морски дарове, и дежурната сангрия.

Най-ароматната, балансирана, богата и вкусна паея, която съм опитвала. А общият им брой хич не е малък – няколко пъти в Барселона, още няколко във Валенсия, Севия, Сиджес и един два неуспешни опита в София. В комбинация с чудесна и плътна сангрия. Гастрономически рай!

С друго може да не ни впечатли Мадрид, но определено с кухня – успя.

Очаквайте и разказ за еднодневното ни пътешествие до Толедо, в което ще ви покажем красива средновековна архитектура.