Този април с Жоро осъществяваме мечтано пътешествие до Черна гора със спирки в национален парк, море и езеро и така вкусваме от всяко основно преживяване, което тази прекрасна страна предлага. Пътуваме със собствен автомобил по следния маршрут и имаме общо 8 нощувки разпределени така:

♦ 1 нощувка – Сърбия, Inn Cakmara, тук запазвам, за да си разделим пътя. Мястото е създадено около крайпътна кръчма, в която е изключително вкусно и е подходящо за една вечер.

♦ 2 нощувки – Черна гора, национален парк Дурмитор, Hotel Soa. Прекрасно хотелче, в което спим в голям удобен апартамент и ползваме индивидуално спа – парна баня и сауна.

♦ 2 нощувки – Черна гора, Котор, Casa Antica Drusko. Удобна стая с отлично местоположение, но без паркинг в близост.

♦ 2 нощувки – Черна гора, Вирпазар (Шкодренското езеро), Delightful Studio Sara. Чудесно студио с тераса с гледка към езерото

♦ 1 нощувка в Сърбия отново в Чакмара.

Национален парк Дурмитор

Мостът над река Тара

Пътешествието е пролетно, но националният парк е високо и пейзажът е по-скоро зимен, отколкото зелен и разлистен. Все пак не можем да пропуснем впечатляващ мост с височина 172 и дължина 365, както и изумрудените отблясъци на Тара.

Черното езеро

След като се настаняваме в хотел Соа, за запознаване с околността избираме черното езеро, което е на пешеходно разстояние. Хладно е, по върховете все още има сняг, но сме подготвени за различни терени и температури. На влизане в националния парк, плащаме вход от 3 евро на човек.

Черното езеро е ледниково езеро и най-голямото и най-дълбокото от 18-те ледникови езера в планината Дурмитор. Състои се от Велико и Мало езеро и се захранва от множество кладенци, които са най-богати на вода през летните месеци, докато от тях оттича от по- малък поток на име Отока, както и от подземни реки.

Около езерото е изградена удобна пътека и – след като го обикаляме – влизаме в гората следвайки табела за водопади. Разхождаме се сред борови гори, кристални води и дървени мостчета и стигаме до живописен малък водопад, който – от черни скали облечени в зелен мъх – се излива с изумрудено езерце.

Curevac – гледка към каньона на река Тара – най-големият и дълбок каньон в Европа

На следващият ден основната ни цел е мястото, от което се открива гледка към дълбокия каньон на река Тара със звучното име Curevac.

Симпатичното момче от рецепцията на хотела ни упътва подробно, но очевидно още в началото правим грешен завой, защото отиваме от другата страна на планината. Решаваме да се изкачим до горе, където все още има сняг и – въпреки моята базисна неприязън към зима и студ, успяваме да се насладим на снежните отблясъци и впечатляващите гледки.

След това пускаме дамата от мапс да ни упъти и тя ни изпраща до дерето на реката. Слизането (с кола) е много стръмно, а пътят не е в добро състояние и през цялото време се надяваме да има кръгов маршрут и да не се връщаме от там.

Точката, до която ни отвежда мапса е в подножието на мястото с гледката и въпреки първоначалния скептицизъм, решаваме да тръгнем по пътеката. Скоро става ясна безсмислеността на това упражнение и – разочаровани – се връщаме до изходна позиция. Примирени, че няма да можем да видим каньона, решаваме поне да стигнем до реката.

Брегът е обрасъл, но успяваме да намерим място, от което да се полюбуваме на синьо-зелената вода, както и на два малки водопада.

Прибирайки се към хотела, виждаме отправната точка за Curevac и решаваме да последваме пътеката.

Преходът е около час и половина в посока, местността е камениста и на места – доста стръмна. Жоро все още има сили и настроение, а за мен тази последна за деня разходка е сериозно изпитание.

Когато стигаме крайната цел и няма нужда да се съсредоточавам във всяка крачка, взорът ми се вдига и обема просторът и грубата хубост на високите скали обрамчили лъкатушещата Тара. Впечатляващо е. Опияняващо. В първите няколко минути, губя дар слово и просто попивам красотата около себе си.

Изумително! Заслужаваше си! Каньонът на река Тара е дълъг 82 км и дълбок 1300 м, което го прави едновременно най-големият и най-дълбокият каньон в Европа, втори по големина в света – само с 200 м по-малък от Големия каньон в САЩ!

Преживяването ни зарежда с енергия и адреналин и връщането не ми се струва толкова предизвикателно.

И за илюстрация, ето къде ни заведе неориентираната мапс дама и къде е точката, от която се открива една от най-живописните гледки, на които сме се наслаждавали.

Първата вечер даваме шанс на ресторанта на хотела, в който готвят вкусно, но предлагат ризото и хамбургери, а ние имаме нужда от местна кухня. Избираме ресторант Подгора, до който отиваме с кола, след като сме се освежили. Поръчваме локален специалитет и чевапи, които са сочни и чудесно подправени.

Котор

След втората нощувка в националния парк, се отправяме към следващата си дестинация – Котор. Пътят криволичи между тъмни скалисти планини и пейзажът изглежда монотонен – черен висок зъбер до черен висок зъбер. Започваме да разбираме смисъла на името на държавата.

Докато пътуваме, се информираме, че населението на Черна гора е около 600,000 човека и Жоро се шегува, че е колкото Люлин с всичките му микро райони. След референдума за независимост през 2006 (само преди 18 години!), Черна гора се оттегля от съюза си със Сърбия и става самостоятелна държава. Кандидат-членка е на Европейския съюз и официалната валута е евро. Черногорският е официален език като за нас (и езиковедите според google), той звучи по-скоро като диалект на сръбския.

Наближавайки которския залив, пейзажът постепенно се облагородява от цъфнали храсти и зелена трева и изведнъж пред нас се открива изключителна гледка – изумрудена вода обрамчена от типичните за държавата високи, черни скалисти планини, и за разкош – малки китни селца накацали по бреговете.

Пътят е толкова живописен, че го увековечавам и от колата.

Отблизо и далеч се наслаждаваме на буйни водопади, които се изливат в адриатическо море и се поздравяваме с решението си да посветим пролетната ваканция на черногорско пътешествие.

Студиото ни в Котор е с отлична локация в стария град, но няма паркинг в близост. Паркираме на 15 минути пеша и, за да не носим куфарите по калдъръмените улици, прехвърляме багаж за двата дни в раниците и така се придвижваме.

Атмосферата в Котор наподобява на малките италиански градчета, особено в южната част, жълтеникав камък, ярки цветни дървени щори, тесни улици и простряно пране.

На първата ни опознавателна разходка, минаваме покрай най-важната православна църква в Котор – Свети Никола. Построена през 1902 г. в псевдовизантийски стил върху основите на по-стара сграда, унищожена от пожар през ХІХ век.

В далечината забелязваме и древните градски стени. Те се издигат стръмно над стария град по висока планинска пътека и завършват с черногорския флаг, който се вее гордо върху древното укрепление. Тази впечатляваща конструкция не само заема важно историческо място в миналите животи на Котор, но също така предлага някои от най-уникалните и зашеметяващи гледки към града, разположен във фиорд.

На следващата сутрин, Жоро става рано и изкачва стръмното укрепление, а аз само се наслаждавам на снимките.

Продължаваме покрай централния площад и след това слизаме до морската алея, по която се разхождаме дълго и

– загубили представа за времето – се оказваме в съседно градче (Доброта), където вечеряме с изключителна храна в Platanus bar & food. Аз избирам двете ястия в менюто със скариди – салата и ориз, и се наслаждавам на всяка хапка и на гледката към залива.

Следващият ден посвещаваме на изследване на стария град.

Започваме със закуска (включена в цената на стаята) в симпатично кафене в близост с гледка към часовниковата кула. Часовникът във венециански стил, който тиктака от векове, разказва богатата история на Котор и символизира устойчивостта, историята, културата и непреходната красота на града.

Южната порта

И северната

Няколко красиви църкви

Свети Лука  – сръбска православна църква с византийска и готическа архитектура,  построена през 1195 г.

Света Мария – католическа църква построена през 1221 г. на мястото на базилика от 6-ти век.

Другото лице на Св. Никола

Симпатични магазинчета за ръчно направени сувенири

Още по-симпатични ресторанти

Котки

И лодки

Сладолед на плажа в щастливо безвремие

Завършваме с плато рибни и морски дарове и чудесно приготвена риба тон в Restaurant City в стария град.

Будва

На Будва отделяме няколко часа по път за последната ни дестинация в Черна гора – шкодренското езеро. Спираме по път за снимки на красиви заливи с наситено синя вода.

Всички платени паркинги в Будва са заети на пълен капацитет и Жоро успява да намери безплатно (и леко съмнително) място в близост до кръговото кръстовище за влизане в стария град. Колата е на мястото си след разходката и си отдъхваме с облекчение.

Будва ни напомня на сл. Бряг и Несебър – застроена плажна ивица с големи хотели, миниатюрен стар град, малко пристанище, младежи и дискотеки. Определено предпочитаме Котор със старинното си изящество, уют и умереност. Разхождаме се на пристанището, площадът на поетите, влизаме в кокетни магазини за сувенири, градската стена и гледката към залива.

Спираме да разгледаме екстериора на църквата Свети Иван и разбираме, че е построена върху останките на църква, датираща от VII век.

Перлата в кратката ни авантюра с Будва е барът на плажа, на който се наслаждаваме на аперол, бяло вино, слънце и море.

По път за шкодренското езеро

спираме да снимаме островът св. Стефан – най-луксозният курорт в Черна гора и известна туристическа атракция. Със съхранена архитектура – бил е венецианска република, три църкви и средновековно съдилище, в което са се разрешавали спорове между черногорците.

Интересен факт за островът е, че е отдаден под наем за 30 години и достъп до него имат само богатите и известни собственици на вили – една от тях е Клаудия Шифър.

Шкодренското езеро и околностите

Настаняваме се във Вирпазар, снимаме осветения римски мост и вечеряме в ресторант Демицана.

Следващата сутрин започваме с разходка до крепостта Бесак – културно-исторически обект, едно от най-старите военни укрепления, запазени на територията на днешна Черна гора и една от най-атрактивните гледки към езерото.

На територията на крепостта са разположени ресторант и винарна и се надяваме да можем да закусим там, но няма кой да ни обслужи, за това пак отиваме в Демицана, където – освен на вкусната закуска – се наслаждаваме и на гледка символа на града – към римския мост построен през 19в.

Във Вирпазар би трябвало да има общо три римски моста, но аз откривам и снимам още един.

Купуваме билети – по €15 на човек, за двучасова разходка с лодка на езерото.

От симпатичния капитан научаваме, че шкодренското езеро е национален парк от 1983 с площ от 40 000 ха. и изобилства с културно и историческо наследство от древни времена до наши дни. Специален акцент в културното наследство на националния парк е сакралната архитектура: манастири, църкви и джамии.

Езерото е и местообитание за 281 вида птици, което представлява около 50% от общия брой европейски видове и е една от най-богатите влажни зони в Европа.

От лодката с интерес наблюдаваме великолепните сапфирени води, които в началото са обкантени от типичните за Черна гора скалисти планини и в последствие – навлизайки във вътрешността, гледките се променят до идилични островчета и дървета, които се оглеждат в идеално гладка изумрудена вода.

Прочела съм в онлайн за водопад Дупило, който ни е следващ в списъка за деня, но дамата от мапса отново ни праща за зелен хайвер, за това се отправяме в търсене на една от най-впечатляващите гледки в района – мястото, където река прави подковообразен завой около зелен хълм – подобно на меандрите на Арда при Стар читак.

Точката, от която може да се наблюдава подковата се нарича Павлова страна и така я въвеждаме в навигацията. На това място северозападният край на шкодренското езеро се превръща в река Црноевич, река, минаваща през село със същото име. Площадката, от която може да се наблюдава тази красота е само на няколко километра източно от селото. Ние правим кръгов маршрут – идваме от страната на Подгорица и се прибираме през тесен живописен път.

Километрите не са малко, има и ремонт на пътя, който ни забавя допълнително, но преживяването определено си струва. Освен на зашеметяващия завой, прибирайки се, се любуваме на римски мостове, черни скалисти хълмове изпъстрили наситено синята вода на езерото, кокетни заливи, завои, след които ни спира дъха от вълшебствата, които се откриват пред очите ни, ярки цветове и контрасти.

Природата е нарисувала най-красивите си картини в тази част на Черна гора, щедро и с размах е ползвала ярки бои и смели съчетания.

След като сме нахранили сърцата с красота, храним и телата с вкусна вечеря в ресторант Силистрия във Вирпазар, който е разположен на пиратски кораб. Поръчваме местния специалитет със специален сос и пресен сом и сме много доволни от избора си.

Водопад Ниагара в Черна гора

Прибирайки се към България, на път за Подгорица, забелязвам в навигацията място с име „Водопад Ниагара“ и решавам че има грешка. Любопитни, отиваме да проверим.

Спираме на ресторант с дървени маси и пейки, на 5 минути, от който се намира един от най-пълноводните и изумителни водопади, които сме виждали.

След като отдаваме подобаващо внимание на водопада, продължаваме по каньона на река Cijevna и се дивим на изумрудената вода и множество малки каскади, проправящи си път през живописния карстов пейзаж.

Разхождаме се, снимаме, сядаме на един от камъните и заслушани в медитативната песен на бързата вода се наслаждаваме на гения на природния художник комбинирал мощта и гладкостта на водата с изсечената груба хубост на скалите и разпръснал нежност и ухания от сочна трева и полски цветя.

Закусваме с гледка към реката и правим разбор на черногорското ни приключение.

Седем пълноценни дни, в които сменяме различни видове пейзажи – вековни борови гори, сняг, най-дълбокият и дълъг каньон в Европа, морски разходки и аперол на плажа, обиколка с лодка в езеро, водопади, живописни пътища, спиращи дъха гледки. Опитваме традиционни специалитети, наслаждаваме се на пресни морски дарове и топлината и гостоприемството на черногорците. Леко, радостно и удовлетворено ни е и сме благодарни, че имаме възможността да разгледаме Черна гора и да я добавим в списъка с любими дестинации.