След като разгледахме мемориалите, започваме деня по познатата схема – Ани ни закарва до спирка на метро, с което се придвижваме до централата част на Вашингтон. Този път слизаме на спирка Federal Triangle, защото искаме да разгледаме старата поща, която е най-новият проект на Тръмп – реновирана и превърната в хотел. Кулата е отворена за безплатни посещения.

От там научаваме, че вече сме видяли или предстои да видим четири от петте най-високи сгради в града: паметника на Вашингтон – 169 м, пощата – 96 м., националната катедрала – 92м. и Капитолия – 88 м.

Обелиска на Вашингтон в далечината.

Капитолия се вижда в дъното

Продължаваме към националните архиви, за които аз много се вълнувам – учила американска история в университета, тогава знаех всички президенти и годините, в които са управлявали, бях чела декларацията за независимост и сега нямам търпение да се докосна до оригиналите.

Любуваме се на внушителната класическа гръцка сграда отвън и прочитаме, че задачата за създаването й е била поверена на видния архитект Джон Ръсел Папа. Той се е заел да създаде структура, която да бъде в хармония с другите забележителности на Вашингтон – Белия дом, Капитолия и Мемориала на Линкълн – и в същото време да изразява значимостта, безопасността и трайността на документите, които ще да бъдат депозирани.

Минаваме кратка процедура по сигурност и, заедно с няколко големи групи ученици, влизаме. Нямаме право да снимаме, за това ще се опитам само с думи да пресъздам какво видяхме и почувствахме.

Националният архив е създаден през 1934 г. от президента Франклин Рузвелт, но основните му притежания датират от 1775 г. Архивът съхранява материали за робски кораби, прокламацията за еманципация, заловени германски записи и японски документи от Втората световна война,  списания за полярни експедиции, Индийски договори, както и красиво подвързания документ носещ дръзкия подпис „Бонапарт“ – договорът за покупката на Луизиана, който удвоява територията на САЩ.

С интерес разглеждаме секцията посветена на женските права. Оригинални писма с различни искания за равенство, снимки и писания на първите кофражетки и димантът в короната – подписаната прокламация за емпанципация. Мислено благодарим на всички силни жени, които са се борили да извоюват всички права, които ние днес приемаме за даденост – правото на образование, правото на шофиране, правото на собственост, правото на глас, правото на участие в управлението на държавата и се качваме на втория етаж, за да видим оригинала на декларацията за независимост.

В тази част се съхранява и оригинала на конституцията, както и интересни биографични факти за Томас Джеферсън и Джон Адамс. Има струпвания, но опашката върви сравнително бързо – подобно на Мона Лиза в Лувъра. Учениците шепнат, обсъждат, подхождат към задачата си с уважение. Аз вървя бавно, чета, когато видя познато име – се зачитам по-задълбочено, търся познатите подписи и се опитвам да си представя огъня и решимостта в душите на тези хора, когато са съставяли и подписвали конституцията и Декларацията за независимост, порива им за свобода, ценностите и идеалите им. Става ми носталгично и в същото време малко мъчно – за времето, в което живеем сега, замислям се за ценностите на модерните американци и управляващите ги, за консуматорското общество, за съревнованията за най-голяма къща и най-скъпи дрехи и се спирам. Връщам се при Томас Джеферсън и отново се потапям в неговия свят. Там повече ми харесва.

Заредени с енергия и оптимизъм след срещата ни с бащите основатели на Америка, изкарваме повече от час в магазина за сувенири (в духа на консуматорското общество), където има всякакви съкровища – малки книжки с Декларацията за независимост, с цитати на Томас Джеферсън, чорапи с американското знаме, ключодържатели, магнити. Със Стелето правим сериозни покупки и се отправяме към Капитолията.

Дълго вървим по Constitution Avenue, разглеждаме сградите на музеите и си обещаваме, че следващият път ще им отделим време.

Когато заставаме пред Капитолията сме толкова запленени, че вторачени я гледаме и не продумваме в продължение на няколко минути. Снимаме се, снимаме я и попадаме на много въодушевена беседа за сградата и символиката й от отдаден екскурзовод.

С най-голям жар разказва за статуята на свободата или Statue of Freedom, която е на върха на капитолийския купол (снимката не е моя, взех я от интернет, за да добиете представа). Бронзова статуя, проектирана от Томас Крауфорд, която от 1863 г. е увенчала купола на Капитолията. Представлява женска фигура, носеща военен шлем и меч в дясната си ръка и лавров венец и щит в лявата си ръка. Толкова е високо, с патос обяснява нашият приятел, че лъчите на изгряващото слънце сутрин осветяват първо нея и така създават предпоставки в сградата да се взимат само просветени решения (игра на думи на английски – light: светлина и enlightened: просветени).

Продължава с информация за сградата и предназначението й: Капитолията, построена в неокласически стил с бял екстериор, е дом на Конгреса на САЩ и седалище на законодателния клон на федералното правителство. Първоначалната сграда е завършена през 1800 г. и впоследствие е разширена, с добавянето на масивен купол, и разширени камари за двукамарен законодателен орган, Камарата на представителите в южното крило и Сената в северното крило. Капитолията е домакин на церемонията по встъпване в длъжност на американските президенти, както и националните чествания на Деня на независимостта.

След като изкарваме порядъчно количество време наслаждавайки се на красотата на Капитолията и жуженето на туристите на различни езици и с различни фотоапарати, се отправяме отново към National Gallery of Art Sculpture Garden за късен обяд.

Отново взимаме метрото от Federal Triangle и планираме посещение на Конгресната библиотека за следващия ден, върховният съд и гарата.