Неделята започваме с вкусен брънч в типичен американски дайнър Silver Diner – яйца по бенедиктински, филийки с авокадо и сьомга, сандвич със салата от риба тон. Набързо си припомням колко вкусно е всичко в щатите и нямам търпение за следващите дни, разходките и кулинарните приключения, които ни предстоят.

Обикаляме околността с кола и спираме да разгледаме Вашингтонската катедрала св. Петър и Павел. Внушителна сграда, с архитектура, която поразително напомня на Нотр Дам в Париж. Построена е за 83 години, завършена е през 1990, строежът е струвал $65 милиона (!) и е втората по големина катедрала в САЩ (първенството държи Свети Йоан Божественият в Ню Йорк),  шестата в света – като най-голямата е любимият св. Петър в Рим.

Разглеждаме катедралата отвън и отвътре.

Има безплатна туристическа обиколка, на която разказват интересни факти за сградата, за строежа и за изкуството. Ние не се присъединяваме, но дочуваме няколко любопитни подробности като това, че красивите витражи за общо 215 (!), органът е е с внушителните 10 650 тръби (веднага съжаляваме, че не сме уцелили меса, в която да го чуем), а ангелите на върховете на западните кули са близо 300.

Проектиран от английския архитект Каро, амвонът е създаден в Англия и изобразява историята на английските преводи на Библията.

След Балтимор, за първия си ден във Вашингтон сами се придвижваме до града с метро. Роко и съпругата му Ани имат карти, които могат да се заредят от всяка спирка и след това – на база на първоначалната и крайната спирка – автоматично смятат колко пари да изтеглят, което е голямо улеснение. За разлика от Париж, където заради объркване на типа билети, които е трябвало да ползвам ме глобиха с 50 евро за добър ден. Пътуваме със сребърната линия и слизаме на спирка Smithsonian.

Планът ни за маршрута за деня е – обелиска на Вашингтон, мемориала за втората световна война, мемориала на Линкълн, подписите на декларацията за независимост в парка, да видим мемориала на Томас Джеферсън от алеята с вишните, обяд и прибиране от Federal Triangle.

Обичаме и сме свикнали да разглеждаме нови места пеша и въпреки че разстоянията са доста големи, а слънцето напича през целия ден, успяваме да покрием голяма площ и да видим всичко набелязано.

Започваме с построения в чест на Джордж Вашингтон (1732-1799) мраморен обелиск с височина ~170 м. Вашингтон е известен и като „първи във войната, първи в мира и първи в сърцата на своите сънародници“ и е бил първият президент на Съединените щати. Обелискът пък е бил е най-високата структура в света от 1884 до 1889 г., когато е изпреварен от Айфеловата кула в Париж. До септември 2016 г. е имало работеща асансьорната система, но в момента има бележка, че е „затворен за неопределено време за ремонт.“, така че го разглеждаме само отвън и продължаваме разходката си към мемориала за втората световна война.

Мемориалът е посветен на американците, служили във въоръжените сили и като цивилни по време на Втората световна война. Състои се от 56 стълба и две малки триумфални арки, заобикалящи площад и фонтан. Разположен е на източния край на отразяващия басейн, между мемориала на Линкълн и паметника на Вашингтон.

Стената на свободата има 4048 златни звезди, всяка от които представлява 100 американци, загинали във войната. Посланието е „Тук отбелязваме цената на свободата“.

Мястото е впечатляващо, приятно прохладно заради фонтаните.

Разглеждаме военните сцени – битки, погребения, завръщане, снимаме се и се отправаме към отразяващия басейн, в който се вижда отражението на мемориала на Линкълн от тази страна, а от другата – обелиска на Вашингтон.

Не сме си взели нито вода, нито храна, което отчитам като доста новобранска грешка и преди да влезем при Линкълн сядаме в едно заведение в парка. Взимаме си вода, хапваме някакви боклучави сандвичи, но пък имаме сянка и гледка и ни е приятно.

Мемориалът на Линкълн е красива класическа сграда във формата на гръцки дорийски храм.

Вътре има голяма седнала скулптура на Абрахам Линкълн и надписи на две добре познати речи на Линкълн: Гетисбъргския адрес и втория му встъпителен адрес. Мемориалът е бил мястото на много известни речи, включително речта на Мартин Лутър Кинг младши „I have a dream“, изнесена на 28 август 1963 г. по време на митинга в края на март във Вашингтон.

След като правим порядъчно количество снимки се отправяме към Мемориалът на 56-те подписали Декларацията за независимост. Той се намира в градините на Конституцията (Constitution gardens) и е достъпен чрез пресичане на дървен мост на малък остров разположен в езерето на градините.

Всяка плоча изобразява оригиналните подписи на първоначалните 56 подписали Декларацията за независимост на САЩ.

Мястото е зелено, сенчесто и много красиво, разхождаме се боси по тревата, разглеждаме подписите и си правим снимки. Приятно ни е и се заседяваме. Изглежда, че не го знаят много хора, защото няма туристическа навалица, което го прави още по-приятно.

След това се отправяме към класическото място за снимки на мемориала на Томас Джеферсън. Вишните са прецъфтели, но пак решавам да направя снимка, в която клоните и листата им обрамчват сградата в далечината. Цялата околност е много примамлива за разходки, сигурна съм, че ще е чудесно и с колело, но времето напредва и няма да имаме възможност да видим мемориала от близо.

Мемориалът е посветен на Томас Джеферсън, един от най-важните от американските бащи-основатели както и основен създател на Декларацията за независимост, член на конгреса, губернатор на Вирджиния и третият президент (1801-1809) на САЩ. Неокласическата сграда, вдъхновена от римския Пантеон, е разположена в парка „Западен Потомак“ на брега на водохранилището „Тидал“.

След Томас Джеферсън се отправяме към Constitution Avenue, където е средището на повечето музеи и галерии във Вашингтон. Любипитен факт е, че всички те са отворени за посетители безплатно.  Ние сядаме да се освежим с капучино и мъфини в National Gallery of Art Sculpture Garden – място препоръчано ни от Ани. Зелена и красива градина, гледка към националните архиви, които сме набелязали за следващия ден и вкусни хапки.

Взимаме метрото от Federal Triangle и вече нямаме търпение за архивите и Капитолия.