Орлови скали посещаваме след  Дяволския мост. Навигацията ги разпознава, но накратко за началната точка:  намира се на 2 километра от с. Ардино, а в Ардино има кафяви табели с надпис „Орлови скали“.

Пътят е асфалтиран, но тесен и с кола стигаме до началото на екопътеката, която води до скалите. На място има информационна табела, зона за паркиране (за няколко коли, не знам как ще е през уикендите) и симпатичен чичко, който събира входна такса: 2 лв. за възрастни и 1 лв. за деца и ученици.

Пътеката е кратка добре уредена, маркирана и обезопасена. Редуват се стръмни слизания и изкачвания и след 20-30 минути спокоен ход се озоваваме пред впечатляваща гледка.

Скалите са вулканични като на недостъпни места в тях са изсечени трапецовидни ниши: били са 100, в момента са 97 – три са разрушени. Най-голям е броят на нишите откъм западната страна на скалите –55, от южната страна са 35, от северната страна – 5, а от източната 5 – 6 разрушени или недовършени.

В близост са открити фрагменти от глинени съдове като по вътрешните им страни има следи от обгоряване. Вероятно в тях се е наливало масло използвано за ритуални цели.

Три са теориите за предназначението на нишите:

Теория 1 – некропол

Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи. Докато скалните гробници са били отредени за владетелите и приближените им, то скалните ниши са поставяли урните на обикновените хора.

Теория 2 – път към отвъдното

Според друга теория, трапецовидните ниши са „отваряли“ пътя към отвъдното и са символизирали вратата между света на живите и този на мъртвите. Те са своеобразни порти към отвъдния свят, врати към света на Богинята – Майка Кибела (Кибеа), чийто символ е и скалата. Нишите са били издълбавани за значим покойник или за група покойници на точно определени места, но различни за отделните родове и племена. Подобни скални изсичания има и на други места на Балканите, но най-много са регистрирани на територията на Източните Родопи, което би могло да е доказателство за наличието на цяла светилищна система.

Теория 3 – инициация

Според друго виждане, има връзка между скалните ниши и тракийските ритуали за инициация – преход от един социален статус в друг. В деня на своята инициация младежите преминавали през голямо изпитание: да балансират между дървени стълби и скелета, или да висят на въжета над бездната между небето и земята, преди да оставят своя дар на великата Богиня-Майка в родовата ниша. Дълбаеки скална ниша, те показвали не само физическа издръжливост, смелост и ловкост, но и участвали в Сътворението, за което се вярвало, че се случва  в момента, когато слънцето огравя нишата.

След като прочитаме информацията за скалата, сядаме на пейка срещу нея да се насладим и да обсъдим.

В същото време пристига голяма група – няколко родители с деца, и една от дамите с последната стъпка по стръмната пътека казва „Айде и това отметнахме“.

Замисляме се как в последно време бързаме от една задължителна забележителност към друга, от една инстаграмабъл дестинация към друга, правим списъци и зачеркваме. Не си оставяме време да поседим, да усетим мястото, да се полюбуваме на околността, да разберем контекста и да оценим истински това, което виждаме.

Моят – и нашият семеен – начин е друг. Фенове сме на бавното. Обичаме да си направим бивак или поне да седнем и да разгледаме, да сме подготвени с информация, да попием и да запомним – ако не фактите, то поне емоцията.

Вие как предпочитате да пътувате? Да отмятате от списък или да си оставите време и пространство, за да усетите дестинацията?