В началото на септември 2025 – по най-хубав повод – имаме възможност да (пре)открием прелестите на българското северно черноморие. С Жоро правим кратка обиколка през 2016 и с нетърпение очакваме да покажем на децата любими места и да изследваме нови.

Отседнали сме в просторен апартамент в Калиакрия  и правим кратки разходки до интересни места. Калиакрия я чудесен, добре поддържан комплекс и с удоволствие се наслаждаваме на басейните  и гледката към морето. Има три ресторанта, чиито съотношение цена/качество не е достатъчно добро – от наша гледна точка, даваме шанс на всеки по веднъж.

Плажове по северното черноморие

Успяваме да посетим Дуранкулак, Шабла и Бялата лагуна.

Плаж Дуранкулак

Дуранкулак ме привлича от няколко години с отдалечеността и ниската си посещаемост, с широката и дълга пясъчна ивица и с възможността за уедининение и тишина. На 40 км от Калиакрия по отличен широк път, само последните няколко километра са по-предизвикателни.

Имаме късмет с огледална морска повърхност, чиста, прозрачна вода и бели, пухкави облачета, които закриват слънцето от време на време. Див, живописен, естествен, очарователен.

Наслаждаваме се на кристалната морска вода, хавлиите са директно на пясъка, с Ади правим дълга разходка по ивицата. Неусетно минават няколко часа в общуване с природата и едни с други.

Толкова ни харесва, че се връщаме, но денят е ветровит и вторият път дори не опитваме да влезем в морето.

Плаж Шабла

Същия ветровит ден започваме с плажа в Шабла – северно от града, дълък около 3 км. Златист, ситен пясък, пясъчно дъно, тих и ненаселен. Големите вълни ни отказват да се потопим.

Плаж Бялата лагуна

Разположен между Балчик и Каварна, отиваме по препоръка и със заявка за спокойствие и живописна ивица.

Денят отново е ветровит и водата е мътна, но заливът е закътан и морето е сравнително спокойно. По дъното има доста камъни и скали, които не можем да видим добре, но – въпреки всички дребни неудобства – се изкъпваме, играем на морски игри и изсъхваме на хавлии на пясъка. Имайте предвид, че 90% от плажа е платена зона.

Забележителности по северното черноморие

Успяваме да включим в програмата  Тюленово, фарът на Шабла, Балчик, Каварна и нос Калиакра.

Шабла. Фарът

Шабленският фар е най-старият действащ фар в България и на Балканите – построен през 1768 г. по време на Руско-турската война. Разположен е на нос Шабла, най-източната точка на България. Светлината му се вижда от до 31 км разстояние, което го прави жизненоважен навигационен ориентир за корабите между Дунав и Босфора. И до днес фарът изпълнява навигационна функция, като предупреждава корабите за опасности и ги насочва към безопасни маршрути

С височина 32 метра, квадратна основа и осемстенна кула, боядисана в бяло и червено. Според някои източници, архитектурата му е вдъхновена от Александрийския фар.

Тюленово

В местността сме по залез слънце, което обагря скалите и морето с кóсата си златиста светлина, омекотява ги и им придава вълшебен ореол, а морето придобива сапфирен блясък.

Разхождаме се и стигаме до най-впечатляващата природна картина – скалната арка – естествен каменен мост, изваян от времето и вълните. Впечатляващо природно образувание, създадено от карстови процеси и бурни морски води.

Скалите около арката са рязко отсечени, драматични и живописни.

Използвам благодатната светлина на златния час и снимам с удолствие и възхищение. Децата дори се съгласяват за селфи.

Името на село Тюленово идва от двойка тюлени, подарени на румънската кралица Мария през 30-те години на XX век. След като ги пуснала на свобода, те се заселили в района и създали поколение, което обитавало подводната пещера край арката.

Пещерата е едноетажна, разклонена и дълга 107 метра, което я прави най-дългата подводна пещера по българското Черноморие. До нея може да се стигне само по вода, когато морето е спокойно.

На връщане към Калиакрия, слънцето ни подарява последен спектакъл на фона модерните вятърни мелници.

Балчик

В Балчик се разхождаме няколко пъти и не ни омръзва. Белите скали, тихото пристанище, подредената и – в същото време – артистична атмосфера на морската алея.

Калиакра

Като морско мечтателно чедо – живяло и учило в Санаториума в сл. Бряг, Калиакра е любимо място за мен – привлича ме с контрастите и легендите си.

Откакто заградиха, направиха заведения и табели, ми се струва по-захабено и запуснато от преди, по-мръсно дори, но децата не са ходили и ми е приятно да се разходя с тях. Паркираме колата, плащаме такса по 6 лв на възрастен (безплатно е за децата) и започваме.

Калиакра е живописен скалист полуостров, врязан около 2 км навътре в Черно море. Издига се на височина от около 70 метра, със стръмни червени скали, обагрени от желязото в почвата. Мястото е едно от най-ветровитите на Балканите – за да направя този кадър, почти отлетях с чайките.

На носа има музей, параклис, паметник на адмирал Ушаков (водил сражението с турския флот в края на 18в ), както и останки от крепостни стени, църкви, водопроводи и баня от IV век.

Върхът на носа все още най-магичното място, омайва с простор и вдъхновява мечти за морски приключения. Застояваме се там, снимаме, хвърляме монети и с носталгия си припомням легендите.

 

Любимата ми за 40-те девойки разказва за 40 български момичета, които, за да не бъдат поробени от османците, сплели косите си и скочили от скалите в морето.

Според друга легенда, св. Никола бягал от турците, а Бог удължавал земята под краката му, за да го спаси. Така се образувал самият нос. На мястото, където бил заловен, е издигнат параклис в негова чест.

А трета разказва за един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, който скрил несметни богатства в пещерите около Калиакра.

Изгрев над Калиакра

Една от сутрините ставаме за изгрева, който наблюдаваме от терасата на италианския ресторант в комплекса на фона на залива и носа Калиакра.

Хладно е. Първите слънчеви лъчи се прокрадват над хоризонта и обагрят небето в нежни тонове на розово и златисто. Морето изглежда спокойно, почти неподвижно, сякаш притихнало в очакване на раждането на деня.

Слънцето се издига, осветявайки скалите на Калиакра, които бавно се събуждат от сън. Светлината се плъзга по червеникавите скали и небесната палитра става по-ярка, пламти в оранжево и наситено жълто, перестите облаци живописно я отразяват.

Любуваме се на зрелищното начало на деня прегърнати, за да се стоплим и след това се връщаме в топлите завивки да си доспим.

Храната по северното черноморие

Отиваме подготвени с препоръки, правим резервации за по-популярните места и имаме само отлични попадения.

Златна рибка, Дуранкулак

Посещаваме комплекс Златна рибка за обяд и сме очаровани от красивата гледка към Дуранкулашкото езеро, добре поддържаната зелена площ, хотелската част и ресторанта.

Поръчваме прясна морска (сафрид) и речна (сом) риба от езерото, които са крехки и се топят в устата. Може би най-добрата тарама. И ето тази питка за компания на тарамата.

Лагуна, Каварна

Лагуна е препоръчана от прекрасната ни домакиня в Калиакрия – Петя. Изморени от наситен ден, хапваме преди да снимам, но всичко е чудесно – свежи салати, ризото, калмари, бургер.

Бистро „Тихото гнездо“, Балчик

Тихото гнездо е може би единственият ни спорен избор, въпреки че беше препоръчано. Но пък от друга страна 3 от 4 от изборите ни бяха попадения – миди, ципура и пилешко, само моите миди с ориз имаха дъх. Гледката е приказна и компенсира.

Българка, Каварна

Историята зад Българка е следната – тръгнали за друг ресторант – Старият дъб, който ни е препоръчан, и с инструкции от мапса се озоваваме в „Българка“. След като разбираме грешката си, вече е късно да се местим, но фактът, че масата ни е на плажа с чудесна гледка към морето и всичко, което поръчваме е прясно и вкусно, прави краят на историята с объркването – щастлив.

След вечеря се разхождаме по морската „алея“ на Каварна, което всъщност е дървена пътека поставена на плажа.

Лаваца, Шабла

Това непретенциозно място става любимото ни с Жоро от това пътешествие. Има чудесна веранда с гледка към морето, която, за съжаление – поради силния вятър на нашия обяд – е неизползваема.

Храната е великолепна! Имат пресен паламуд (малък, но перфектен), сочни домати и страхотна тарама. На Жоро толкова му харесва рибената чорба, че си поръчва две.

Five points, Балчик

Обядваме на просторната тераса с невероятна гледка към изумруденото синьо на залива. Талятели със сьомга и спанак, бургер, салати. Свежо и вкусно.

Бистро „До Музея“, Балчик

До Музея е препоръчано място, в центъра на града, няма гледка, но има приятелско обслужване от собствениците, прясна риба и отлична тарама. Поръчваме сафрид, скариди, тарама и скорпид. Не сме опитвали скорпид, който – обяснява ни единият от собствениците – е отровна риба, но след като се почистят отровните шипове, филето е подходящо за ядене.

Толкова ни харесва, че поръчваме втора порция.

Културна програма

За празника на съединението и рожден ден на Жоро, имаме билети за „Поетите и сезоните“ в летния театър във Варна. Нощуваме в апартамент във Варна, който не препоръчвам и за това не слагам линк.

Разхождаме се по „главната“, вечеряме в Краби – избираме го без предварителна подготовка, и се оказва последното ни точно попадение. Пад тай със скариди е отличен.

Приятна разходка по „морската“ ни отвежда до летния театър, където се наслаждаваме на докосващите изпълнения на деветте артиста.

В заключение

Северното черноморие ни очарова с красивата си природа, гостоприемството, разнообразието от активности и фантастична кухня – прясна морска храна, изобилие от плодове и зеленчуци.  Влюбихме се в тази част на България и с нетърпение очакваме да се върнем – остана още толкова за разглеждане и опитване.