Пролет в Лондон, Темза и Уиндзор

Януарският Лондон толкова ми харесва, че в началото на март се връщам пак!

Готината ми братовчедка Зорница е купила билети за мюзикъла „Мръсни танци“ и това е основната цел на посещението ми. В допълнение имаме, разбира се, и дни по женски, обиколки на нови и класически места, разходки покрай Темза, покупки, вкусна храна и добро капучино, ден в Уиндзор, семейни игри и джин с тоник. Емоционална и наситена програма за три дни.

Пристигам в петък с безумно ранния полет на Ryanair и с влакчето от Станстед се придвижвам до Liverpool station, където я чакам във – вече любимото – Eataly. Започваме деня с капучино и фокача и след това се отправяме на разходка в околността театъра, в който ще гледаме мюзикъла.

Лондон

Минаваме покрай Британския музей, но нямаме достатъчно време да разгледаме, за това се наслаждаваме на красивата му фасада и продължаваме към Carnaby street.

Гръцката фасада се състои от 44 колони базирани на тези от храма на Атина в Приене, Мала Азия. Фронтонът над главния вход е украсен с петнадесет алегорични фигури изобразяващи прогреса на цивилизацията.

Музеят е посветен на човешката история, изкуство и култура и постоянната му колекция от осем милиона произведения е най-голямата в света.

Минаваме покрай веселата и привличаща погледи Блумсбъри, кръчма в готически стил от 1856 г. със сводести прозорци с витражи, която – освен с външния си вид, е известна и с това, че има собствен призрак, и се потапяме в Сохо.

Сохо е бил модерен квартал за аристократите, а сега е един от основните развлекателни и привлекателни места в Лондон с калдъръмените си улици, красиво декорираните вътрешни дворове, магазини, еклектични ресторанти и кафенета.

Името Сохо има интересна история – появява се за първи път през 17 век и вероятно произлиза от ловен вик. В последствие се използва и като призив за събиране на хората в битка и по тази логика – в момента е място, което събира хората за социално общуване и създава предпоставки за забавления.

Задържаме се на Пикадили, за да вдъхнем цветната забързаност гарнирана с неокласическата хубост на околните сгради и продължаваме към площад Лестър.

Снимаме швейцарският часовник (Glockenspiel), който е бил доста интерактивен – свирел музика, биел камбани и представял движещи се фигури, облечени в швейцарски костюми, а сега една от много лондонски забележителности.

На площада има няколко статуи на личности свързани с литературата – от популярни литературни герои като Мери Попинз, през Уилям Шекспир.

„Имаше нещо странно и необикновено в нея – нещо, което беше плашещо и в същото време много вълнуващо…“

„Светът е сцена и всички ние сме актьори“

Минаваме покрай красивите сгради на хотела Victory House и кръчмата Porcupine (таралежът) и стигаме до популярното място за донъти в инстаграм – Donutelier

На външен вид са ефектни, ние се спираме на шоколад и череши, който взимаме за споделяне, но не сме особено впечатлени от вкуса.

Продължаваме към Ковънт гардън – пулсиращото сърце на Лондон, в което еклектично съжителстват маркови магазини и сергии за ръчно направени съкровища, кралската опера и колоритни музиканти, луксозни ресторанти и улична храна.

St Martin’s Courtyard предлага възможности за пазаруване и хранене на открито и интересни декори.

Мюзикълът Мръсни танци

Наближава началния час на шоуто и се отправяме към Dominion theater. Оказва се, че – за разлика от българския музикален театър, където храната и напитките в залата са забранени, в Лондон – не само, че са разрешени, дори се окуражават. Залата е пълна основно с женски компании и шампанското се лее като вода.

„Мръсни танци“ е филм, който обожавам и съм гледала немалко пъти, знам някои реплики наизуст, повечето песни също, смятам, че Патрик Суейзи (особено в тази роля) е един от най-сексапилните актьори на всички времена. Зорница е в подобна позиция и за това очакванията ни са доста високи.

Още с първите декори, музика и размяна на реплики се потапяме в света на Бейби и семейството ѝ и се наслаждаваме на великолепното представление, пеем на висок глас, ръкопляскаме, и се забавляваме.

Сценичната постановка е почти точна реплика, от сценария до костюмите, музиката до – разбира се – танците. Творческият екип очевидно е бил наясно, че не е добре да променя печеливша формула.

Кира Малу и Майкъл О’Райли – в ролите на Бейби и Джони, са абсолютно брилянтни и успяват да великолепно да пресъздадат всяка емоция, всяко движение и всяка нота.

Визуално шоуто също изглежда страхотно – декорите, осветлението, дори за сцената с езерото е намерено творческо решение.

Накратко, ако харесвате филма, ще сте във възторг от мюзикъла. Ние бяхме и запазваме това споделено преживяване като един от най-хубавите ни моменти заедно.

Бишам и разходка по Темза

Следващият ден поделяме между симпатичното градче Бишам – на река Темза и Уиндзор.

Започваме с разходка покрай Темза и моста Марлоу Бридж – автомобилен и пешеходен мост между Марлоу и Бишам.

След около половин час ходене и сладки приказки, забелязваме великолепна църква от другата страна на реката – All Saints church, или църквата Вси Светии.

Бишам е избран за подходяща локация за манастир на рицарите тамплиери, които са и собственици на имота от 1140г и днешната църква е част от този комплекс. Mасивната нормандска кула на църквата датира от около 1175 г., през годините са правени реставрации, но древната красота е запазена.

Правим късен обяд в типичен английски пъб с типична английска храна и се отправяме към Уиндзор.

Уиндзор

Замъкът Уиндзор е най-старият и най-големият обитаван замък в света. Основан от Уилям Завоевателя през 11 век, оттогава е дом на 40 монарси. Зузка, която е осведомена за местонахождението на кралското семейство, откакто живее близо до Лондон, осведомява и мен, че Уилям, Кейт и децата им в момента също живеят в Уиндзор.