В денят след екопътека Струилица решаваме да се разходим до Триград. Основната ни цел е Аркан хан, където децата имат възможност да яздят кончета – по препоръка на любима мацка, която живее в района,

Струва ни се изоставено и безлюдно, но срещу 30 лв на човек за половинчасова разходка, децата се наслаждават на родопските красоти от конски гръбчета.

Няма удобно място за разходка в близост и с Жоро пием чай и с гледка към вечнозелена борова гора, докато ги чакаме.

Били сме в Дяволското гърло и с децата и без, но винаги ни е приятно да наблюдаваме надземната част водопада от високо и да се насладим на острата хубост на Триградското ждрело.

Няколко интересни факта и легенди за Дяволското гърло:

♦ Наименованието на пещерата – Дяволското гърло

Според една от версиите, то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Според друга версия, името е свързано с вярването, че каквото влезне в пещерата, никога не излиза: това важи, както се десетките кубици дървен материал повлечен от Триградската река при обилни валежи и за двамата водолази опитали се да разгадаят мистерията, чиито тела никога не са открити.

♦ В Бучащата зала,

чието име произлиза от оглушителния грохот на водопада, може да бъде поместена катедралата Александър Невски

♦ Легендата за Орфей,

който се опитва да върне любимата си Евридика от царството на мъртвите  също се свърза с Дяволското гърло. Условието да я изведе от подземното царство е да върви, без да поглежда назад. Именно Бучащата зала се смята, че заглушава стъпките на Евридика, и това кара Орфей да извърне поглед, за да я потърси. Обръщайки се, Орфей загубва Евридика и тя остава завинаги при Хадес.

♦ Подземните водопади

Каскада от 18 водопада – най-големият, от които (42 м) е най-високият подземен водопад на Балканите.

Децата се пускат по два пъти на тролея – срещу 5 лв на дете на спускане, и е голяма забава.

Прибирайки се към Девин, малко след Триград, вдясно на пътя забелязвам водопад! Има отбивка с чешма (която може да ви послужи за ориентир, ако решите да потърсите водопада) и паркираме там.

Висок, тесен, с три пада, водата си е проправила път между червеникави скали и се влива в реката.

По път се наслаждаваме на идилични родопски гледки  с тучни свежо-зелени поляни, цъфнали вишни, скални форми и пасящи стада овце.

Вечеряме в ресторант Бъчвите Девин, отново с препоръка, и всичко е превъзходно – пресни салати, добре овкусена и приготвена скара, ароматен пататник. Кюнефето също им е добро.

Горещо препоръчваме Девин и района, не само заради красивите гледки и екопътека Струилица, но и заради гостоприемните домакини и вкусната храна. Планираме да се върнем и да посетим Дяволската екопътека.