За Великден тази година решаваме да се разходим до Калофер и да посетим водопад Сувчарското пръскало и екопътека Бяла река. Отсядаме в Гологановата къща, но преди да се настаним отиваме да видим водопада.

Сувчарското пръскало е намира в парк Централен Балкан над село Христо Даново (140 км или два часа от София), което е по-близо до Карлово, отколкото до Калофер, но избрахме да отседнем в Калофер заради близостта му до екопътеката.

Дамата от мапса разпознава крайната ни дестинация и ни упътва добре. Минаваме през циганската махала и продължаваме на север към планината. Пътят, на който паркираме е асфалтов, има паднали камъни,

но въпреки тях в края му виждаме лека кола, дори не е 4×4, от която слиза семейство с малки деца – явно можете да минете и с кола по целия път ако нямате желание за по-дълга разходка и не си цените особено автомобила. В долината се вижда село Христо Даново.

Маршрутът

Пътят до водопада е около 4 км и условно може да се раздели на две части – асфалтовия път, който ние изминаваме за около час и половина и стръмен участък, за който се отделяме вдясно след широк мост и който ни отнема още 20тина минути.

Пътят

В началото има чешма, ако сте забравили да вземете вода, тя може да ви е от полза.

Пътят не блести с гледки, но през първата половина чуваме, а след това и виждаме огромен водопад от лявата страна, до който за съжаление няма достъп.

Тук приключва възможността за придвиждане с кола,

а това е мостът, след който завиваме надясно за водопада. Мястото е добре обозначено и има ярки табели.

Пътеката покрай реката в началото е полегата и живописна, а много скоро след това – става стръмна и хлъзгава.

На места има дървени стълби, а на други е почти отвесна и я преминаваме на четири крака.

Запъхтени, виждаме водопада в далечината и бързо установяваме, че си е заслужил всяка крачка.

Сувчарското пръскало

Водата буквално лети от красив скален венец и след 54 метра се приземява с кристално езерце.

Внушителен, мощен, пълноводен. Местността около него бавно се събужда, миналогодишната шума скоро ще отстъпи място на младото зелено на широколистните дървета. През април със зелено допринасят сочният и плътен мъх, бръшлянът, борчетата и смели разлистени малки букове.

Покрай проекта с водопадите, сме се насладили на немалко комбинации от скали, падове и местности, но Сувчарското пръскало ни остава в сърцата с впечатляващата си височина, силна вода и магичен грохот.

Чудим се дали да опитаме да слезем до пада и да се оставим на пръскалото да заслужи името си, но е мокро и кално и се отказваме. Настаняваме се на място с чудесна видимост, което преди нас обитават голяма група приятели с професионално снимачно оборудване, снимаме и попиваме от красотата наоколо.

Вместо заключение

Мястото не е подходящо за по-дълъг бивак, за това след четвърт час се отправяме обратно към колата. Ако до водопада сме стигнали за близо 2 часа, връщането ни отнема по-малко от час и половина.

По път, спираме на любим лифт Сопот, от който миналата пролет посетихме Сопотския водопад. Освежаваме се със занаятчийски сладолед от Джелато и лате и се наслаждаваме на слънцето и компанията си.

Препоръчваме разходката за района на Карлово или Калофер и дори за един ден от София или Пловдив. С малки деца бъдете внимателни в последния участък.