В хотела са ни оставили красива илюстрована история на Бергамо с препоръки какво да посетим и с апетитно описание на типичните ястия за района.

Типичните бергамаски ястия включват: casonsei, големи резени паста, пълна с хлебни трохи, наденица и пармезан и сервирани с разтопено масло; poleta e osei, прочуто ястие от малки птици, приготвени в тиган (което някои са описвали като храна на боговете), полента taragna със сирене Бранзи, сервирана самостоятелно или с типичния за Бергамо салам, и торта Доницети, посветена на великия Бергамо музикант. Сред най-известните меса са наденицата, pancetta (бекон) и типичен бергамаски салам, произведени от различни разфасовки от прясно свинско месо. Сред най-известните сирена са Taleggio (купихме си за вкъщи, чудесно е)

Чета и преглъщам, снимам описанието, за да знаем какво да опитаме на следващия ден.

Тръгваме пеша към стария град и още с началото на разходката усещаме сърцата си на място. Живописни малки площади с часовникови кули, стари сгради, примамващи заведения, в които италианци закусват, бъбрят и се наслаждават на сутрешното слънце и компанията си.

Влизаме в св. Бартоломей, която ни пленява с красива фасада. Римска католическа църква в бароков стил, построена в периода 1613-1642 г.

В църквата се помещава голямо платно, шедьовър на известния художник Лоренцо Лото (в дъното на снимката, олтара). Има меса и сядаме да послушаме. Италианският е изключително въздействащ за проповеди, настръхвам, въпреки че нищо не разбирам.

Минаваме покрай старата поща и стигаме до първата станция на въжената линия, която ще ни отведе до първото ниво на citta alta или стария град.

Тук Жоро, понеже е ходил в Бергамо и преди, взима едно от най-разумните решения за престоя ни там – взимаме туристически билети, които важат за цялата градска мрежа, всички въжени линии и две ходения до летището, €7 на човек, валидни за 72 часа. Идеални за дългия ни уикенд и тъй като ходенето в стария град е доста, в голямо улеснение да можем да ползваме фуникулера или автобусчета, за да се придвижваме до хотела след разходка. Слагат ни първоначален печат с ден и час и след това само ги показваме ако ги поискат.

Разположен на хълмиста планина със зашеметяваща гледка към Алпите и долния град, Citta Alta има просторни площади, калдъръмени алеи и впечатляващи църкви.

Разхождаме се на първото ниво, търсейки място за закуска и капучино и случайно попадаме на Il Fornaio – в превод, Хлебарят. Радвам се като дете в магазин за бонбони.

Вдъхвам уханията на прясно изпечено тесто, разглеждам апетитните пици и фокачи, красиво подредените сладкиши и затвърждавам мнението си, че (поне единият) кулинарен рай е в Италия. Какъв контраст с прашните улици и сиви сгради на Милано.

Има втори етаж, на който се настаняваме и попадаме в безвремие отпивайки от отличното капучино и похапвайки от пицата, фокачата и сладкишите, които сме взели да опитаме.

Осъзнавам, че никога не съм яла фокача – сравнявайки подобията, които са наречени с това име и истината – топло, плътно и в същото време тънко, вкусно, мазничко хлебче с разтопено сирене и прошуто кото.

Продължаваме разходката към второто ниво на въжената линия и минаваме през базар на ръчно направени красоти. Спираме се, общуваме със създателите, почти си купувам копринен шал.

Фуникулерът ни отвежда до второто ниво на Bergamo alta (старият град) и замък, на чиито стени се качваме за изумителни гледки.

Почиваме си на сянка и се наслаждаваме на пейзажа наоколо – зелени хълмове осеяни с красиви каменни къщи и имения, силуета на Алпите в далечината, простор и великолепие.

Разбираме Стендал, който е описал Бергамо като „Най-красивото място на земята и най-очарователното, което съм виждал.“

Решаваме да слезем пеша – по, както ни се струват – безброй стълби подредени в тясна алея, и по пътя си не срещаме жива душа – явно сме единствените авантюристи.

Гледките ни смайват на всеки завой, дивим се на огромните къщи и си представяме кога и от кого ли са строени, кой живее в тях сега.

Вече сме на първото ниво на стария град и спираме за заслужена сладоледена почивка в занаятчийската джелатерия Kерубино (Cherubino). Аз съм с шоколад и черешов чийз, а Жоро е с лимон и някаква друга екзотика. Джелатото е плътно и мазничко, точно както го обичаме.

Продължаваме по уличките и се озоваваме от задната част на Basilica Santa Maria di Maggiore. Величествена и внушителна; това е най-обичаната църква на Бергамо.

Има дълбока връзка между Бергамо и базиликата Санта Мария Маджоре, може би поради особените обстоятелства при изграждането ѝ. През първите години на 1100 г. страшна чума се вилнеела из Европа, причинявайки смърт и опустошение. Ето защо хората от Бергамо решили да помолят Дева Мария да им помогне: обещали да ѝ посветят църква, ако ги защити от заразяване. Устоявайки на думата си, през 1137 г. гражданите на Бергамо започват да строят базиликата Санта Мария Маджоре на площада Пиаца дел Дуомо в горния град (или стария град).

Строгият романски външен профил контрастира с бароковата експлозия вътре. Стенописи, мазилки, гоблени и дървена макетна конструкция на известния художник Лоренцо Лото украсяват вътрешността на сградата.

В Санта Мария Маджоре се помещава и погребалният паметник, посветен на Гаетано Доницети, известния музикален композитор, символ и представител на Бергамо в цял свят.

Мястото, избрано за изграждане на църквата, не е било случайно: още в римски времена там е имало храм, посветен на богинята Клеменца („Милост).

Точно до базиликата е най-красивата сграда в Бергамо и една от най-впечатляващите, които сме виждали – Cappella Colleoni. Фасадата ѝ е украсена с червен и бял мрамор, автентичен италиански ренесансов шедьовър.

Параклисът е построен за Бартоломео Колеони, известен наемник войник, прекарал живота си в битка за Република Венеция. Колеони е роден в Бергамо и се връща в родния си град в разгара на силата си, като изгражда този богато украсен параклис, където в крайна сметка е положен след смъртта си.

На този площад е и бергамаското Дуомо, в което влизам, докато Жоро ме чака на стълбите, а после се качвам на стълбите на часовниковата кула за снимка на Piazza Vecchia (площад Векия) и Колеони от високо.

За много късен обяд си разделяме едно Piadine – тънък италиански плосък хляб с различен пълнеж, което хапваме на стълбите срещу площада и отново изпадаме в безвремие наблюдавайки хората, слушайки глъчката и наслаждавайки се на архитектурата и атмосферата.

Прибираме се с автобус №1, който спира много близо до хотела ни, на гарата и летището – за това сме му чести ползватели. За вечеря сме запазили заведение препоръчано от приятел на Жоро, който е роден и живее в Бергамо – Antica Trattoria La Colombina, с ето тази гледка.

Опитваме типичните за района ястия, част от които бяха препоръчани и от хотелския книжен гид.

За предястие, полента taragna със сирене Бранзи, сервирана с типичния за Бергамо салам:

След това casonsei, големи резени паста, пълна с хлебни трохи, наденица и пармезан и сервирани с разтопено масло:

И ризото с тиквени цветя и местно сирене:

Пастата е впечатляваща – комбинацията от овкусеното с розмарин разтопено масло, плънката и жилавото тесто е превъзходна. Останалите неща са ок, но нищо особено. Гледката, чудесното вино и сладките приказки правят първата ни вечеря в Бергамо незабравима.

Имаме още един следобяд в Бергамо, в който посвещаваме на Венецианските стени обграждащи стария град, дълги 6 км и обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Построени през 1561 г. от Република Венеция, за да запазят Бергамо от вражески атаки, но историята била мила с тях: може би поради своята зашеметяваща красота, те никога не са претърпели обсада. Ето защо са почти непокътнати и до днес. Изграждането на стените изисквало разрушаване на повече от 250 сгради, включително 8 религиозни имота.

Разхождаме се бавно и с наслада, снимаме стената от различни ъгли, разглеждаме зеленото улично изкуство и мислено поздравяваме създателите му.

Дивим се на издръжливостта и желанието за живот на тази смокиня, която буквално расте в камъните.

Увековечавам бъдещото си имение с басейн, до което минава въжената линия, но решавам, че ще преглътна това неудобство.

Чувстваме се като Хесе според, който Бергамо е „… най-красивият кът на Италия, една от многото, малки изненади и радости, които правят пътуването приятно.“

Последната ни вечеря е в Dai Gustosi, кокетно малко заведение в стария град, където се спираме на класики и ни се иска дългият ни уикенд да не е толкова кратък.