Последната събота от септември с летни температури, според синпоптиците, решаваме да инвестираме в лов на мостове за 2021; в продължение на проекта лов на мостове от 2020. Целта ни е Кадин мост в Невестино. Ще комбинираме с гората от секвои в близост и разходка до хижа Осогово за обяд.

Стигаме до Невестино за малко повече от час от София и следваме указателните знаци за моста.

А той е великолепен!

Според табелите с туристическа информация, мостът е дълъг 100 м и широк 5. Архитекурата му представлява смес от атнтични, средновековни и ренесансови форми. Има 5 свода, като средният е най-висок и задава заострената му форма. Във всяка от колоните е оставен по един прозорец за оттичане на вода в случай на нужда. Към днешна дата се ползва и от пешеходци, и от автомобили.

В източния парапет от южната страна на моста е вградена гранитна плоча с надпис на турски език, в който се съобщава, че той е изграден по нареждане на Исак паша през 874 година. Названието на моста „Кадин“ или „Невестин“, по подобие на дяволския мост в Родопите е свързано с легендите за построяването му.

Според едната легенда, каквото майсторите успявали да построят през деня, буйните води на Струма отнасяли през нощта и така не можели да напреднат. Решили да принесат човешка жертва на разрушителните сили и се разбрали, че това ще бъде една от жените им – тази, която първа им донесе храна на следващата сутрин. Първа дошла съпругата на майстор Мануил, Струма невяста, и за това нея зазидали в основата на моста. От тогава мостът се нарича „Невестин“ или на турски „Кадън“, което в последствие е променило звученето си на Кадин.

Според друга легенда, невястата кръстница на моста не е принесена в жертва, а е почетена заради смелостта си. Султан Мурад – управникът на Султанската империя по това време, срещнал сватбари по време на военен поход. Те не побягнали уплашени, както се очаквало, а вместо това бъдещата невеста се изправила горда и се поклонила за поздрав на султана. Той я поздравил за дързостта и я попитал какъв дар иска за награда. Тя пожелала мост над реката.

Пресичаме моста пеша и го снимаме от специално изградена площадка, от където се открива в цялата си прелест.

От тази страна има приятна горичка, съоръжения за игра, пейки и място за отмора.

Слизаме до реката и от другата страна, където Ади се катери по камъни и общува с патета, а Пепчо се заиграва с камъчета под единият от сводовете.

Гората от вековни секвои е на около половин час от Невестино, на 5км от Кюстендил и близо до село Богослов. Съществува като локация в google maps “Old Sequoia Trees“.  Любезната дама ни отвежда точно до мястото, където вече има няколко паркирани коли, от там има табела, която е плътно вдясно на малка сграда.

Три от секвоите са на повече от 120 години.

Около тях горски работници отгледали горичка от още 100 по-млади секвои.

Секвоята е най-големият растителен вид на планетата, чиято естествена среда е Калифорния, Северна Америка. Това е единствената в България горичка от секвои, а трите вековни дървета са най-старите и най-високите от вида в България.

Мястото е сравнително малко, но секвоите са толкова впечатляващи, че се застояваме. Разглеждаме ги отблизо, обръщаме поглед към небето и се възхищаваме на височината им, прегръщаме ги в опит да се сближим и заземим. Обсъждаме, снимаме се.

Има доста хора и усещането е по-скоро като да сме в южния парк, отколкото на специално място, но успяваме да вземем максималното от преживяването и си мислим какво ли ще е да сме сами с дърветата – някои делничен ден може би?

Следващата ни спирка е хижа Осогово, за която имаме горещи препоръки. Гледката от масите навън е невероятна!

И храната е много вкусна – шопските салати са свежи и богати, лещата е добре овкусена, а пържените картофки са топли и хрупкави. Има и палачинки, които решаваме да опитаме. Тази със сладко от бели череши е феноменална: плътна и в същото време леко жилава, топла, уханна, ароматно сладко.

Околността около хижата е доста стръмна и няма голяма поляна за игра и почивка, както сме свикнали да има около хижите, така че може би няма да е подходяща за спане и по-дълъг престой с децата.

Решаваме да се разходим в околността и тръгваме по маршрут с червена маркировка, който води до връх Руен – 2251.3 м височина. Според табелите, отнема 3.5 часа в посока.

Ние си харесваме широка слънчева поляна за бивак. Постиламе одеала; няма условия за хамаци. Момчетата поспиват, а с Ади четем, слушаме музика и събираме слънце за зимата.

Кадин мост, вековните секвои и хижа Осогово са чудесна комбинация за еднодневна разходка от София, която препоръчваме и на семейства с малки деца.