След първият опознавателен ден, вторият започнахме с Plaza de Espana. През 1929, Севия е била домакин на испано-американското световно изложение, разположено в парк Мария Луиза. Цялият южен край на града е преустроен в просторни на градини и грандиозни булеварди. В центъра на всичко е испанският площад или Plaza de Espana с фонтани, павилиони, стени, изкуствени езера, пейки и насаждения от палми, портокалови дървета, средиземноморски борове и стилизирани цветни лехи.

Можеш да си наемеш лодка и да погребеш в изкуствените канали на площада.

Паркът Мария Луиза – в непосредствена близост до площада. Невероятен градски оазис изпълнен със зеленина, свежест, вода, огромни фикуси и вълшебни ухания.

 

След като видяхме испанския площад, отидохме до златната кула или Torre del Oro. Кулата е дванайсетъгълна военна наблюдателница, построена от династията Almohad с цел да контролират достъпа до Севия през река Гуадалкивир.

Построена през първата третина на 13 век, кулата служи като затвор по време на Средновековието. Името й идва от златния блясък, който се отразява в реката заради материалите, от които е изградена: смес от хоросан, вар и сено.

Седнахме да обядваме в едно на пръв поглед – невзрачно заведение, което Жоро избра, и което се оказа толкова вкусно и автентично, че на следващия ден повторихме – Postiguillo. Поръчахме си тапас (предястия) и задължителна сангрия.

Много ни допадна испанският подход към храната с тапаси – почти всяко ястие можеш да си поръчаш във вид на тапас (без паея, която пък задължително се поръчва минимум за двама), което е около 1/3 от нормална порция и толкова от цената. По този начин можеш да опиташ няколко предложения, без да прекаляваш с количествата.

Това са скариди увити в тиквички върху канапе от картофи.

 Бузи от бик. Изненадващо за мен, не бяха лоши.

След като се почерпихме с тапаси, се прибрахме, като типични испанци, за късно-следобедна фиеста и след това излязохме на нощна разходка.  La Giralda е осветена впечатляващо.

Качихме се до едно заведение на върха на хотел, в което, след като разгледахме менюто, решихме да не сядаме, но гледката беше впечатляваща и успях да я запечатам.

La Cueva – ресторантът, за който писах, че си набелязахме първия ден. Най-добрата сангрия.

И чудни тапас и тортия. Малките крокети са от опашка от бик, големият – от картоф. Останалото се вижда. Около 1.5 пъти по-скъпо от Postiguillo, не толкова автентично, но много централно, вкусно и с приятна градина.

Очаквайте и разказът за третия ни ден в Севиля, в който видяхме св. Петър (задължително го търсим във всеки нов град), мястото, на което се провежда коридата + музеят на коридата, а вечерта се насладихме на автентично фламенко изпълнение.