След първия опознавателен ден, вторият започваме с площад Испания (Plaza de Espana). През 1929, Севиля е била домакин на испано-американското световно изложение, разположено в парк Мария Луиза. Цялият южен край на града е преустроен в просторни на градини и грандиозни булеварди. В центъра на всичко е испанският площад или Plaza de Espana с фонтани, павилиони, стени, изкуствени езера, пейки и насаждения от палми, портокалови дървета, средиземноморски борове и стилизирани цветни лехи.

Можем да си наемем лодка и да гребем в изкуствените канали на площада, нещо от което ние не се възползваме

Паркът Мария Луиза – в непосредствена близост до площада. Невероятен градски оазис изпълнен със зеленина, свежест, вода, огромни фикуси и вълшебни ухания.

След приятната разходка по  испанския площад, отиваме до златната кула или Torre del Oro. Кулата е дванайсетъгълна военна наблюдателница, построена от династията Almohad с цел да се контролира достъпа до Севиля през река Гуадалкивир.

Построена през първата третина на 13 век, кулата служи като затвор по време на Средновековиетго. Името й идва от златния блясък, който се отразява в реката заради материалите, от които е изградена: смес от хоросан, вар и сено.

Сядаме да обядваме в едно – на пръв поглед – невзрачно заведение, което Жоро избира, и което се оказва толкова вкусно и автентично, че на следващия ден повторяме – Postiguillo. Поръчваме си тапас (предястия) и задължителната сангрия.

Много ни допада испанският подход към храната с тапаси – почти всяко ястие можем да си поръчаме във вид на тапас (без паеля, която пък задължително се поръчва минимум за двама), което е около 1/3 от нормална порция и толкова от цената. По този начин можем да опитаме няколко предложения, без да прекаляваме с количествата.

Скариди увити в тиквички върху канапе от картофи.

 Бузи от бик. Изненадващо за мен, не бяха лоши.

След като се черпим с тапаси, се прибираме, като типични испанци, за късно-следобедна фиеста и след това излизаме на нощна разходка.  La Giralda е осветена впечатляващо.

Качваме се до заведение на върха на хотел, в което, след като разглеждаме менюто, решаваме да не сядаме, но гледката е впечатляваща и успявам да я запечатам.

Избираме La Cueva – ресторантът, който сме набелязали още първия ден. Най-добрата сангрия.

И чудни тапас и тортия. Малките крокети са от опашка от бик, големият – от картоф. Около 1.5 пъти по-скъпо от Postiguillo, не толкова автентично, но много централно, вкусно и с приятна градина.

Очаквайте и разказът за третия ни ден в Севиля, в който разглеждаме св. Петър (задължително го търсим във всеки нов град), мястото, на което се провежда коридата + музеят на коридата, а вечерта се наслаждаваме на автентично фламенко изпълнение.