След маймунките и любимата Сарасвати започваме с Путу Сантика – братовчед на Путу Стоун, който ще бъде нашият гид от тук нататък. Цял ден с Путу, климатизираната му кола и познанията за култура, история и религия, струват 75 лв. Първа спирка – оризовите тераси Тегалаланг. За напояване, балийците ползват субак: традиционна напоителна система, която според историята им е разкрита от свети човек, на име Rsi Markandeya през осми век.

Следваща спирка – планината Батур, висока 1717 м. Действащ вулкан, последно изригна 2017 – няколко месеца, след като ние си тръгнахме, и една от най-свещените планини, според хиндуистката вяра. Основна атракция е изкачване на върха през нощта и посрещане на изгрева там. Тъй като включва ставане в 2, ние го пропуснахме.

Езерото Батур

Езерото Батур е най-голямото езеро в Бали. Поради височината, не само температурата на района е винаги по-ниска в сравнение с останалата част на острова, но и водата на езерото. Като най-голямото езеро в Бали, Данау Батур (езеро Батур) е свещено и богинята на езерата, Ида Батара Деуи Улун Дану е почитана в храма – Пура Улун Дану Батур, който е на ръба на кратера.

Оригиналният храм е бил на брега на езерото, но бил преместен заедно със село Батур през 1926 г. след земетресение. Този ден не отидохме до храма и в последствие съжалих, защото на снимки изглежда великолепно, а от Нуса Дуа (следващата ни постоянна спирка) е доста далеч. Тъй като вече сме на фаза пристрастяване към Бали, си обещаваме, че ще се върнем и го слагаме в списъка за следващия път. Прилагам снимка, която взех от интернет, за да добиете представа за красотата на храма.

Путу ни обясни, че селцата около езерото се препитават главно от селско стопанство и риболов и в по-малка степен от туризъм.

Докато правехме тези снимки, след сериозно пазарене, Жоро се сдоби с голям дървен, ръчно изработен шах за 26 лв. Като се прибрахме го лакира и сега е изключително забавление за децата. Аз пък си купих прекрасна картина с лотус и съжалих, че не купих още една със Сарасвати – чиито символ е лотусът, но и това оставихме за следващия път.

Обядвахме в ресторант с тази гледка. Блок маса 125,000 рупии или 16 лв на човек, с включена напитка по избор. Хапвам с ориз, нудли, зеленчуци и satay – месо (в случая пилешко), добре подлютено с джинджифил и други ароматни подправки и изпечено на шишче. Фреш от папая.

Плантацията, в която отглеждат най-скъпото кафе в света – Лувак. Прекрасно измислено и поднесено на туристите преживяване. С влизането ни посрещна момиче, което беше нашият персонален гид, разведе ни из комплекса, показа ни кафето, начина на приготвяне, другите видове растения и след това ни поднесе различни видове кафе и чай за дегустация. Всичко това е безплатно. Заплаща се дегустацията на лувак кафето – 80,000 рупии или 10.40 лв за чаша от мъжкото кафе или 50,000 рупии – 6 лв за женското (за разликата между двете един параграф по-надолу)

В края на обиколката има и магазин, в който продават всичко, което си опитал + натурална козметика и шоколад направен с какаото, което се отглежда в плантацията. И ето на това вълшебно място, след като са те омагьосали с преживяването, лувак собствениците (и надявам се и гидовете), си правят парите. Ние изхарчихме около 200 лв за кафе, чай, шоколад и натурална козметика и си тръгнахме щастливи и доволни.

Това са храстите, на които растат кафените зърна. Момичето ни показа мъжки и женски зърна – мъжките са кръгли, а женските – тези, които сме свикнали да виждаме – са две половинки. Понеже мъжките са доста по-редки, силни и ароматни, са и почти двойно по-скъпи.

Кокос

Ванилия

Банани

Какао

Азиятският палмов цитат – животинчето, което „произвежда“ лувак кафето като изяжда зрънцата, след което ги изаква цели. Работниците ги събират, изсушават, обелват и са готови за консумация.

Мястото за дегустация.

Гледката!

Чайчетата, които опитахме – билков, джинджифил, лимонова трева, мангостийн, росела, лимон, черен. Аз си купих билков, лимонова трвва и мангостийн. Сега съжалявам, че не изкупих всичко – превъзходни са + още едно нещо в списъка за следващия път, когато сигурно ще се приберем със свръх багаж.

И кафетата – два вида арабика, един вид робуста, кокосово, ванилия, шоколад и жен-шен.

В следващата част ще се разходим до храмът за светената вода и виртуално ще си намислим желание, което ще споделим на Вишну, ще разберем защо е объркано името на слонската пещера и какво е мангостийн.