След въведението в балийското ни приключение, разходката ни в гората на маймуните, царския дворец и Сарасвати и оризовите тераси Тегалаланг и езерото и планината Батур, ще обърнем внимание на  храмa със светената вода или Tirta Empul, посветен на Вишну – богът на водата.

Непокрити крака не се допускат в храмовете и за това на всички раздават саронги на входа.

Храмът се състои от petirtaan или къпалня, известна със своята свещена изворна вода, където хиндуистите отиват за ритуално пречистване. Храмовото езерце има извор, от който тече прясна вода, която балийските хиндуисти смятат за света вода или amritha. Tirta Empul означава Свети Извор на балийски.

Водата се смята за източник на живот и просперитет. Хора от целия остров пътуват до Tirta Empul от време на време. Те идват за ритуално къпане и понякога събират свещената вода в кутии или бутилки и я взимат със себе си. След това я ползват за местни церемонии.

Източникът на извора е реката Pakerisan. Храмът е разделен на три части: Джаба Пура (предния двор), Джаба Тенга (централен двор) и Джероан (вътрешен двор). Централният двор съдържа 2 басейна с 30 душове.

Попитах Путу защо слагат чадърите – той ми обясни – по същата причина като при хората. Да пазят боговете от дъжд и слънце.

Когато бяхме в храма, имаше ритуал. Комбинацията от водата, свещената атмосфера на мястото, природата и вярващите, които изпълняваха различни ритуали – от къпането в свещената вода, през молитвата и даровете, ни изпълни с почит, смирение и вътрешна хармония. Вълшебен храм на вълшебен остров. Любовта ни се задълбочава и прераства във взаимност.

Различните къщички са за различните богове, ми обясни Путу. Във всеки храм задължително има по три къщи за Шива, Вишну и Брахма.

Даровете за Вишну.

Това превъплъщение на Вишну символизира женската утроба. Жените, които искат да имат дете, оставят дарове и се молят пред него.

Намисляш си желание, заставаш на определено разстояние с гръб, хвърляш монета, до три пъти. Ако уцелиш кладенчето – желанието ще се сбъдне. Ако монетата влезе в металното заграждение – също има надежда.

Слонската пещера и околностите. Путу ни обясни, че има грешка в превода – името означава голямата пещера и няма общо със слонове. Вътре – по един олтар за Вишну, Шива и Брахма със съответните им цветове. Червено за Брахма, черно за Вишну и бяло (или жълто) за Шива.

Местността около пещерата е зелена и красива.

Корени!

Преди да тръгнем Путу ни заведе до малък будистки храм, където ни благослови беззъб будистки свещеник. Напръска ни със светена вода и ни сложи ориз на челото и гърлото – като знак, че сме преминали ритуала.

Продължаваме да се храним великолепно – вечеря в Убуд LOL bar & restaurant с вкусна храна и впечатляваща жива музика. Аз се почерпих с няколко сока от диня, в които се влюбих от първа глътка.

Мешана скара от пресни морски специалитети и зеленчуци.

Наси горенг – типично балийско ястие – ориз със зеленчуци, омлет на лентички и satay – шишчетата. В случая бяха с риба.

Цял живот мога да се храня така и да не ми омръзне. Храната е основна част от любовта и като част от храната, разбира се – плодовете. Плодове расли на слънце без човешка намеса са изключително ароматни и сочни.

Спряхме в едно село по път и си купихме ето тези пресни местни плодове.

Малки, сладки банани, мангостийн – това с тъмната обвивка и зелените листа, което изглежда като глава чесън, а „скилидките“ са сочни и ароматни, тъмното с грапавата кожа е snake fruit или змийски плод (защото обвивката му прилича на змийска кожа), който е хрупкав и приятен. Мангостийнът е на почит в Бали, доста скъп и смята, че редовната му консумация предотвратява рак, алергии, инфекции и чернодробни заболявания.

Очаквайте и следващата ни разходка, която ще посветим на водопада Tegenungan и Бали Сафари.