След очарователната Дъбица се отправяме към Яворнишкия водопад, за който прочетохме, че е лесно достъпен и много красив. Село Яворница е на няколко километра от с. Скрът в посока Сандански и на ~20 км ако идвате от Петрич.

Пътеката за водопада тръгва от горния край на селото. Като влезете в Яворница, завивате вляво към планината и ще видите табела за водопада. Подминавате училището, минавате по мост и стигате до гробищата и джамията. Ние паркираме колата при джамията – нова жълта постройка без типичното минаре, и от там продължаваме нагоре към планината.

Пътеката е обозначена със синя маркировка и се изминава за около час в двете посоки, с лежерна скорост.

В началото започва като коларски път, след това влиза в една магическа широколистна гора, зелена зелена, до където стигат очите и сърцето. Беседки за отдих и табели, които разказват за флората и фауната в местността, папрат, мъх и детелини допълват приказната картина. Вървим покрай дерето на реката и приятният ромон на водата е част от преживяването. Прочитаме интересни факти за пеперудите. Намираме горски ягодки.

След 15-20 минути пресичаме дървен мост с площадка за наблюдение, която не е в най-добро състояние и само аз се осмелявам да отида и да снимам.

След моста, дерето на реката остава от лявата ни страна и забелязваме дървена люлка, която си набелязваме за връщане. Още 15 минути и целта ни се вижда в далечината. След нас върви голяма група туристи и бързаме, за да имаме малко време насаме с водопада.

А той е изключителен! Сгушен в скали обрасли с мек зелен мъх, папрат и здравец, щедро и пенливо се разлива по камъните. Имаме време само да поемем дълбоко дъх няколко пъти и да направим 1-2 снимки и пристига голямата група. Шумна и развълнувана, всички започват да се катерят по камъните и да снимат и ни развалят магията.  Дори не си правим обичайното семейно селфи и бързо тръгваме обратно.

Местността е толкова пищна и красива, че ни мами да останем още малко. Отиваме до люлката и отмиваме неприятното чувство от това, че не можахме да се насладим на водопада с люшкане на удобната дървена люлка и катерене по големите камъни. Заслушани в песента на водата и загледани в пръските отдаваме заслуженото на вълшебната гора.

Потегляме за Сандански с пълни очи и сърца и нямаме търпение да се върнем в Беласица, за да довършим започнатото с водопад Мангъро.