Магията на Източни Родопи откривам лятото на 2020 (малко късно, знам). В разгара на ковид лудостта и ограниченията за пътуване, с Жоро решаваме седмицата, в която обикновено изследваме някой интересен европейски град, да посветим на Източните Родопи и техните тайни. Основните мотиватори зад този избор са Дяволският мост над Арда, въженият мост при село Лисиците и Маджарово. Останалата част от програмата подреждаме в движение и успяваме да се насладим на тракийски светилища, великолепието на меандрите на Арда и изумителната красота на Шейтан дере или Дяволският каньон.

Започваме с Белинташ – като най-близо до София. Точни указания има в мапса, но грубо – след Асеновград, поемаме към Кърджали, след това с. Червен, Горнослав и Мостово. Преминаваме махала Врата, следваме табелата и стигаме до църквата „Светия кръст“, където паркираме и се ориентираме по маркировката.

Пешеходната разходка е полегата, кратка – около 20 минути спокоен ход, и през по-голямата си част е през гора и на сянка. От време на време се откриват гледки на вечнозелените дипли на Родопа.

Денят е слънчев и горещ. Минаваме покрай дървото на желанията, изкачваме желязна стълба и пристигаме.

Белинташ – или бялата скала от турски, е скално образувание с форма на малко плато. Предполага се, че е култов обект, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като същността и предназначението му все още не са напълно изяснени. Вероятната му възраст е 7000 години, което го прави едно от най-старите светилища на територията на Европа.

Съществуват хипотези, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район, светилището е било посветено на бог Сабазий. Според археолози, обектът е играел роля на слънчева обсерватория за измерване на времето и определяне на обредния и стопански календар. Някои изследователи предполагат, че Белинташ е светилището на Дионис в Родопите.

На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според други хипотези образуват карта на звездното небе.

Върху най-високата част на скалата е разположено плато-олтар. То е дълго около 300 m, а скалите в основата му, гледани от север и при подходящо положение на слънцето, са оформени като исполинска фигура на легнал по корем лъв. На това плато-олтар са издълбани и два скални басейни  (щерни), които не пресъхват и в най-горещите дни от годината. Около тях са оформени и каменни седалки.

Скалата е впечатляваща с размерите си и с великолепието на гледките – меките очертания на боровите гори, ясносиньото небе и малките пухкави облаци. Ние не усещаме силната енергия, за която говорят други посетители на Белинташ, вместо това се забавляваме с разсъжденията за произхода и предназначението му на голяма група туристи, които говорят високо и на силен диалект.

Продължаваме към хотел Планински изглед, в който сме отседнали за първата половина на родопското ни приключение. Водата в басейна е студена, деца скачат и крещят, но това не пречи да се освежим и да се насладим на планинските гледки, залеза и пресния сом.