Голяма част от българите, които посещават Одрин, го правят с цел покупка на по-евтини (и често по-качествени) стоки в сравнение с тези, които се предлагат у нас. Ние, обаче, избираме Одрин заради историческото и културното му наследство.

Пътят от София е около 3.5 часа, почти не чакаме на границата. Запазила съм стая в хотел Едирне палас за три нощувки – отлична локация, комфортна стая и прилична закуска.

Нашите топ 10 в Одрин

1. Джамията Селимие

След като прочитам главата за това произведение на изкуството в „Кухнята на султана“ – нямам търпение да го видя. В момента джамията е в реставрация – до 2025 – но все така внушителна.

„Как, ако не построи и той (Селим) своята собствена джамия, щеше да покаже присъствието си сред всички тези едно от друго по-красиви и величествени творения на изкуството? Докато в града на Адриан неговото произведение щеше да бъде едно единствено. Щеше да се вижда отдалеч, а зърналите го отблизо щяха да ослепеят от неземната му красота.

На света може и да нямаше безсмъртен човек, но той щеше да издигне една безсмъртна сграда в плодородните земи на Тракия. Такова творение на изкуството щеше да създаде, че всички, от последния бедняк до великия везир, щяха да онемеят пред неговото величие.

И сега архитектът на архитектите, Големият Синан, този жив и остър ум с неукротим откривателски дух, надареният с безкрайни добродетели, трудолюбив и търпение труженик, смиреният и открит към света самороден талант, скрил вечно бодрия си и неизтощим дух във вече възрастното си тяло, беше показал на какво е способен.

Великият майстор бе разположил този несравним с нищо по света Божи дом на най-високия хълм на Едирне и го беше украсил с най-високите в ислямския свят минарета. С купола, положен върху осемстранна основа, беше отбелязал центъра н света.

Остана безсилен дъхът и беше безсилно сърцето да разкаже за красотата на този безподобен Божи дом, дар за жителите на Едирне.“

Част от световното културно наследство на Юнеско, квадратната джамия с единствения си голям купол и четири тънки минарета доминира над хоризонта на бившата османска столица Одрин.

Синан, най-известният османски архитект през 16-ти век, счита комплекса, който включва медресета (ислямски училища), покрит пазар, часовникова къща, външен двор и библиотека, за османското кюлие – група от сгради, построени около джамия и управлявани като една институция.

Мостове

Не знам защо толкова обичам мостове. Дали защото свързват места, които иначе не биха могли да общуват. Дали защото – особено каменните, изглеждат вечни. Дали защото едновремешните архитекти и майстори са оставяли сърцата си в строежите.

Приличат ми на две подадени ръце от различни брегове и съответно с различни истории, ценности и приоритети, които заедно правят повече.

Ловуваме мостове от 2020, когато започнахме с обиколка на по-известните и красиви римски конструкции в България, тази година видяхме и мостовете във Вишеград и Мостар проектирани от Синан, както и живописния Кудин мост в Хърватска.

Одрин е сборен пункт на три реки – Марица, Арда и Тунджа, и може да се похвали с няколко великолепни моста.

2. Мостът над Тунджа (Tunca Köprüsü)

Известен още с името си мост на Екмекчизаде Ахмет паша, по чиято поръчка е бил построен.

Архитект на моста е Седефкар Мехмет ага, който е авторът и на джамията Султан Ахмед (Синята джамия) в Истанбул.

Дълъг е 136 м и има 10 арки.

3. Мостът над Марица (Meriç Köprüsü)

Известен още като Меджидийе мост.

Дълъг 263 метра и има 12 арки. Архитектурно наподобява моста над река Тунджа, като по него също се движат коли.

Мостът се вижда в цялата си прелест от ресторант Лалезар, в който обядваме в деня преди да се приберем.

4. Султанският мост (Saraçhane Köprüsü)

Построен през 1451 г. по поръчка на Шахабетин паша, един от важните държавници от периода на Мурат. Дълъг е 120 метра и има 10 арки.

В тази част на града Тунджа е маловодна и мостът тъне в забрава и боклуци.

5. Мостът на Баязид (Bayezid Köprüsü)

Кръстен на Баязид II, oбхваща главния ръкав на Тунджа и е с 6 арки. Датира от 1488 г., дело на Мимар Хайредин. От него се открива прекрасна гледка към града, Селимие и старата джамия.

6. Комплексът на султан Баязид II (Sultan II Bayezid Külliyesi)

Това вълшебно място ни препоръча любезното и начетено момче от рецепцията на хотела. Комплексът, съставен от болница, медицинско училище, джамия и кухня, е обект на световното културно наследство на Юнеско. Построен е през 15в от османския архитект Мимар Хайрудин за султан Баязид II.

Решен изцяло в бяло, от него струи светлина и със симетричната подреденост на кръглите си куполи, създава усещане за непреходност.

Купуваме билети – 50 лири или около 3 лв. (може да се плаща с карта) и се потапяме в атмосферата на кухнята и медицинския център и училището.

Кухнята, с прилежаща пекарна, обслужваща медицинския комплекс е произвеждала внушителни количества храна, от която се е заделяло за бедните, така че е имала и социална функция.

“Имаше още един интересен елемент в хранителната култура на османците в допълнение към естетическата чувствителност, постигната чрез артистичната смесица от среда, приятели, художници, цветя, аромати и вкусни храни. И това беше, за да нахрани бедните.”

Паркът е красив и добре поддържан. Листата са обагрени в цветовете на есента и това придава допълнителен чар на мястото.

Медицинският център е в експлоатация четири века и е особено забележителен с методите си за лечение на психични разстройства, които включват използването на музика, звук на вода и аромати.

Когато медицинският център е отворил, е имало отделно място за производство на лекарства: сиропи и по-твърди пасти. Освен някои органи и твърди части на животни (рога, нокти) са използвани и техните кръв, мляко, пот, урина и изпражнения, за предпочитане събрани през пролетта от млади здрави индивиди с непокътнати органи. Други съставки на лекарствата са били охлюви, червеи, стриди, паяци, раци, както и мляко, яйца, мед, черупки на костенурки, еленови рога, жлези на бобри, мозъци на сови.

В османската медицина здравето и болестта се обясняват с теория, основана на течности, за които се предполага, че присъстват в тялото (хуморална патология). Според тази теория, в съответствие на четирите елемента, съставляващи Вселената (Земя, Вода, Въздух, Огън), човешкото тяло, като малък модел на космоса.

Смятало се е, че нарушаването на баланса между течностите в човешкото тяло води до заболявания например, излишъкът от кръв ще причини главоболие. Целта на терапиите е била възстановяване на баланса чрез кръвопускане, изпотяване, повръщане и т.н.

Извършвани са и операции, включително от жена – Салила Хатун, която се научила да оперира от съпруга си и след като той починал, започнала да оперира сама. Операциите включвали хернии, различни видове инфекции и пластични корекции най-вече на аномалии като шест пръста.

В това училище е създадена и първата ваксина срещу вариола, наречена турската ваксина. Тествана върху затворници осъдени на смърт и след това добила широка популярност в Европа.

Медицинското училище се класира сред 60-те най-добри училища (медресета) в Османската империя и се състои от 18 класни стаи и класна стая, заобикалящи трите страни на двор с фонтан в центъра.

За първи път в живота си (вероятно и за последен) влизам в джамия, за да снимам отвътре. Събуваме обувките на входа, покривам косата си с шал. Куполите са богато изрисувани, мозайките са красиво подредени и цялостното усещане е за простота и съвършенство. Подът е постлан с дебел килим пригоден за мюсюлманските молитви.

7. Гарата Караагач

Тази местност също ни е препоръчана от симпатичното момче на рецепция и си заслужава разходката. Зелено, тихо, спокойно, осеяно с множество кафенета и ресторанти и разбира се – перлата в короната – гарата и старият локомотив.

През 1868 г. Ориенталската железопътната компания получава концесия за изграждане на железопътна линия до Виена през Одрин. Линията достига Одрин, но за да се избегне изграждането на мост през река Марица, гарата е построена в местността Караагач през 1873 г.

Одрин е бивша столица на Османската империя, известна с грандиозната си архитектура, а сградата на гарата е построена в турски неокласически стил, подобно на гарата Сиркеджи в Истанбул.

Станцията е изоставена и не функционира от 1971 г. След преустройство сградата на жп гарата е превърната във Факултет по изящни изкуства на Тракийския университет в Одрин. Забелязваме няколко студенти, които вглъбено скицират в парка и им се радваме отдалеч.

Бойният локомотив е създаден през 1910 година в Бреслау, Германия. Производството на подобни машини е спряно след първата световна война и в момента има само 29 такива локомотива в света.

След приятната разходка, сядаме в това симпатично кафене и провеждаме следния разговор със сервитьорката на английски: Може ли менюта, моля? Менюта – не! Горещо или студено? Горещо. Кафе или лате? Две кафета. Изпиваме си двете кафета с гледка към красивите сгради и парка и се отправяме за последен обяд.

8. Нощен Одрин

Първата ни вечер в Одрин се оказва голям национален празник – 100 години от създаването на турската република. Сливаме се с тълпата, за да усетим пулса и настроението.

Някои от забележителностите в Одрин са чудесно осветени като старата джамия

Джамията с трите балкона

Мостът над Марица

9. Кои ресторанти в Одрин?

Имаме закуска в хотела, единият ден се отправяме на приключение извън града и можем да препоръчаме два ресторанта: Хаденан и Лалезар.

В Ханедан вечеряме с гледка към осветения мост на Марица и избираме две разядки, салата, най-скъпият кебап и скариди в саханче. Всичко е много ароматно и чудесно овкусено, а сметката ни е около 55 лв.

В Лалезар сме за последен обяд преди да тръгнем – на връщане от Караагач. Избираме го случайно и се оказва, че има най-великолепната гледка към моста на Марица.

Отново две разядки, салата, пиде с кашкавал, Жоро – мешана скара, а аз адана кебап. Превъзходна храна и отлично обслужване, което в комбинация с моста и реката, правят обяда ни незабравим. Взимаме голям пакет за вкъщи и плащаме около 60 лв.

10. Шопинг в Одрин

Въпреки че това не ни е основната цел, все пак купуваме ядки и подправки, памучни пижами и домашни панталони, прах за пране и зехтин на отлични цени и с чудесно качество. За магазините и възможностите за сделки има писано много, ние влизаме там, където ни привлича в момента и сме доволни от покупките си. Ако искате да пазарувате с план и предварително набелязани места, препоръчвам този пътепис.