След магията на Андалусия, последният ден в Севиля посвещаваме на двореца Алказар (Real Alcazar) и катедралата. Този път не сме купили билети предварително и на двете места чакаме на опашка. Тъй като прогнозата е за кратки превалявания от дъжд, чакаме само около половин час и за това горещо ви съветвам да си купите билети онлайн, за да избегнете чакането. Билетът струва 9.50 евро на човек и още 5 евро за аудио гид, който е най-добрата инвестиция.

Ако имате възможност, ви съветвам да си отделите цял ден за двореца. Ще се потопите изцяло в кралската атмосфера, ще седнете да хапнете (след като сте чакали на дълга опашка, която абсолютно си заслужава) в кафенето един от най-хубавите и наситени шоколадови сладкиши, които сте опитвали, ще отморите в зеленината на градината сред ромонът на фонтаните, ще се полюбувате на местните художници, които пресъздават различни части от красотата на двореца или градината на платната си.

Алказар е един от най-представителните паметници на културата на Севиля, Испания и Средиземноморието. Архитектурата обединява арабски влияния, ренесанс и барок. Заедно с катедралата на Севиля, е част от световното културно наследство на Юнеско.

Архитектурата, най-старите ръчно изработени керамични плочи в света, пищността и уханията на градините. Алказар има с какво да впечатли.

Виждате ли кулата?

Коридорът, където са се разхождали придворните дами и техните кавалери, когато се излизали на любовни срещи. Гледката от балкона е изключително романтична.

Ето ни и нас при романтиците.

След няколкото часа в двореца и градините, които минаха като миг, дойде ред да влезем в катедралата.

Катедралата в Севиля е третата по големина католическа катедрала в света, след св. Петър в Рим и св. Павел в Лондон. Олтарът й е най-големият и пищен в целия свят! Построена е за около 100 години (1402 – 1506) на площ от 11.500 кв.м. Основателите и архитектите са искали да направи такова впечатление, че всеки който я види да си каже – „Строителите й са луди“. Е, ние си го казахме, при това неведнъж.

Основната порта; има общо 7 (!!), но другите не работят. Входът е 7.5 евро на човек + 5 евро за аудио гид, който отново горещо препоръчвам.

Органите! И това са само малка част от тях. И снимката изобщо не успява да предаде величествеността им.

Изкачваме се до върха на кулата – гледката си заслужава. Кулата няма стълби, а серия от рампи, достатъчно широки, за да може да мине кон по тях, защото първият молла бил твърде стар и немощен и се налагало да се качва с кон до върха. И ние се изкачваме, не на кон, и се наслаждаваме на красотата на Севиля от високо.

Виждате ли басейните на покривите? Следващият път със сигурност ще изберем такъв хотел.

Портокаловата градина (Patio de los Naranjos). Градината е малък оазис в рамките на града, идеално място за отдих и молитва.

След последният много интензивен и наситен ден в Севиля, се връщаме с влака в Мадрид, в който имаме общо три дни, единият от които посвещаваме на Толедо. Къде да опитате най-вкусната и автентична паея, защо мечето е символ на Мадрид и заслужава ли си еднодневната разходка до Толедо – очаквайте в следващите пътеписи.